Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Katoeng kruek zaehoikung hanah, Korah caanawk ih Maskil. Aw Sithaw, naa hoi ka thaih o boeh; canghnii ah, nang mah nihcae khaeah na sak pae ih tok to, kam panawk mah ang thuih o boeh.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
Sithaw panoek ai kaminawk loe na ban hoiah na haek moe, kam panawk hanah to ahmuen to na paek; to kaminawk to na pacaekthlaek moe, kam panawk to na loisak.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Nihcae mah to prae to sumsen hoiah pazawk o ai, angmacae bantha hoiah doeh pazawk o ai: toe nihcae to na palung pongah na bantang ban, na ban hoi na mikhmai aanghaih hoiah ni na pahlong.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
Aw Sithaw, nang loe ka Siangpahrang ah na oh; Jakob pahlonghaih lok to paek ah.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Nang rang hoiah ka misanawk to hnuk kang nawn o sak moe, nangmah ih ahmin hoiah nihcae to ka tit o han.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Kaimah ih kalii hae kang oep haih mak ai, ka sumsen mah doeh na pahlong mak ai.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Toe kai hnuma kaminawk to na zatsak moe, kaicae to misanawk ban thung hoiah nang pahlong.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
Kaicae loe athun qui Sithaw ah ni kam oek o, na hmin to dungzan khoek to ka saphaw o. (Selah)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Toe vaihi loe nang pahnawt sut boeh moe, azat nang pawsak boeh; kaicae ih misatuh kaminawk hoi doeh nawnto na caeh ai boeh.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Kaicae hae misa khae hoiah nam laemsak let: kaicae hnuma kaminawk loe angmacae koeh ah amro o.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Moicaak han suek ih tuu baktiah nang prawt sut boeh moe, Sithaw panoek ai kaminawk salakah nang haehsak phang.
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
Nangmah ih kaminawk to atho kazoi ah na zawh, toe nihcae zawhhaih atho mah nang ih hmuenmae to pung kue mak ai.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Ka imtaeng ih kaminawk mah kasaethuih han kahoih ah nang sak, ka imtaeng kaminawk mah kasaethuihaih hoi pahnuithuihaih to nang phawsak.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Sithaw panoek ai kaminawk salakah patahhaih lok ah na thuih moe, minawk salakah lu haek thuih hanah nang sak.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Na hmaa ah ni thokkruek ahmin ka set moe, ka mikhmai hae azathaih mah khuk khoep boeh,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
kasaethuih koeh kami hoi ahmin setsak koeh kami, lulak koeh kami hoi misanawk pongah ni, to tiah ka oh.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Hae hmuennawk boih kaicae nuiah phak; toe nang kang pahnet o ai, lok na maihaih doeh ka phrae o ai.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Kaicae ih palungthin loe hnuk bangah amlaem ai moe, kaicae ih khoknawk doeh na loklam hoiah amkhraeng ai;
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
toe tasuinawk ohhaih salakah nang tit moe, duekhaih tahlip hoiah nang kraeng khoep.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Kaicae mah Sithaw ih ahmin ka pahnet o moe, prae kalah sithaw khaeah ban ka payangh o cadoeh,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Sithaw loe palung thungah tamquta hoi poek ih hmuen to panoek pongah anih mah hnu mak ai maw?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Ue, nang pongah athun qui duekhaih ka tong o; hum han ih tuu baktiah ang poek o.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Aw Angraeng, anglawt lai ah, tipongah na iih loe? Angthawk ah, kaicae hae dungzan khoek to na haek hmah.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Tipongah mikhmai na hawk ving moe, kaicae raihaih hoi patangkhanghaih to nang pahnet pae ving loe?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Kaicae hinghaih loe maiphu thungah krak tathuk boeh moe, kaicae ih zok doeh long ah angbet caeng boeh.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Kaicae abomh han angthawk ah loe, na palungnathaih hoiah kaicae hae na krang ah.
