Псалми 42
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
Katoeng kruek zaehoikung hanah, Korah caanawk ih Maskil. Tasuk mah tui anghaeh baktih toengah, Aw Sithaw, ka pakhra mah nang to tui ah anghaeh.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
Ka hinghaih mah Sithaw, kahing Sithaw to tui baktiah anghaeh: natuek naah maw kang zoh moe, Sithaw hmaa ah kam tueng han?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
Minawk mah, Na Sithaw loe naah maw oh? tiah ang naa o tuektuek pongah, khoving khodai mikkhraetui hae buh baktiah ka caak.
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
Hae hmuennawk ka poek naah, ka hinghaih patangkhang: kai loe pop parai kaminawk hoi nawnto anghoehaih hoi saphawhaih laa sak hanah, Sithaw ih im ah ka caeh; pop parai poihkung caeh kaminawk hoi nawnto ka caeh o.
5 Защо си отпаднала душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога: защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.
Aw ka hinghaih, tipongah na ngam sut loe? Tipongah ka thungah dawnraihaih hoiah na oh loe? Angraeng to oep ah: kai pahlongkung, ka bok ih Sithaw tahmenhaih to ka saphaw han vop.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.
Ka hinghaih loe ka palung thungah angam sut boeh pongah, Jordan prae, Hermon mae, Mizar mae hoiah nang to kang panoek poe han.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
Nang ih tacangtui hoi kangphui tuikennawk loe maeto hoi maeto ang kawk o moe, kai ang uem o zup boeh.
8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
Toe khodai naah Angraeng mah a tahmenhaih lok to paek moe, khoving ah angmah ih laa to kai han ang paek pongah, ka hinghaih Sithaw khaeah lawkthuihaih hoiah ka oh.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажалан поради притеснението от неприятеля?
Ka Sithaw lungsong khaeah, Tipongah nang pahnet ving loe? Tipongah ka misa mah ang pacaekthlaek moe, palungsethaih hoiah ka oh loe? tiah ka naa.
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
Ka misanawk mah, Na Sithaw loe naah naw oh? tiah vaihi hoi vaihi ang dueng o pongah, ka huhnawk angkhaeh moe, kai kasae ang thuih o boeh.
11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Aw ka hinghaih, tipongah na ngam sut loe? Tipongah ka palung thungah dawnraihaih hoiah na oh loe? Sithaw to oep ah: kai pahlongkung, ka bok ih Sithaw hoihhaih to ka saphaw han vop.
