< Псалми 40 >
1 За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
I waited patiently for the LORD; and he inclined to me, and heard my cry.
2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
He brought me up also out of an horrible pit, out of the miry clay, and set my feet on a rock, and established my goings.
3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
And he has put a new song in my mouth, even praise to our God: many shall see it, and fear, and shall trust in the LORD.
4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонен към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,
Blessed is that man that makes the LORD his trust, and respects not the proud, nor such as turn aside to lies.
5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване
Many, O LORD my God, are your wonderful works which you have done, and your thoughts which are to us-ward: they cannot be reckoned up in order to you: if I would declare and speak of them, they are more than can be numbered.
6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
Sacrifice and offering you did not desire; my ears have you opened: burnt offering and sin offering have you not required.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);
Then said I, See, I come: in the volume of the book it is written of me,
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
I delight to do your will, O my God: yes, your law is within my heart.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
I have preached righteousness in the great congregation: see, I have not refrained my lips, O LORD, you know.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
I have not hid your righteousness within my heart; I have declared your faithfulness and your salvation: I have not concealed your loving kindness and your truth from the great congregation.
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
Withhold not you your tender mercies from me, O LORD: let your loving kindness and your truth continually preserve me.
12 Защо са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпада.
For innumerable evils have compassed me about: my iniquities have taken hold on me, so that I am not able to look up; they are more than the hairs of my head: therefore my heart fails me.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
Be pleased, O LORD, to deliver me: O LORD, make haste to help me.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
Let them be ashamed and confounded together that seek after my soul to destroy it; let them be driven backward and put to shame that wish me evil.
15 Нека се смеят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!
Let them be desolate for a reward of their shame that say to me, Aha, aha.
16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.
Let all those that seek you rejoice and be glad in you: let such as love your salvation say continually, The LORD be magnified.
17 Аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.
But I am poor and needy; yet the Lord thinks on me: you are my help and my deliverer; make no tarrying, O my God.