Псалми 39

1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Рекох: Чуваћу се на путевима својим да не згрешим језиком својим; зауздаваћу уста своја, док је безбожник преда мном.

2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Бејах нем и глас не пустих; ћутах и о добру. Али се туга моја подиже,

3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

Запали се срце моје у мени, у мислима мојим разгоре се огањ; проговорих језиком својим:

4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Кажи ми, Господе, крај мој, и докле ће трајати дани моји? Да знам како сам ништа.

5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Ево с педи дао си ми дане, и век је мој као ништа пред Тобом. Баш је ништа сваки човек жив.

6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

Баш ходи човек као утвара; баш се узалуд кида, сабира, а не зна коме ће допасти.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Па шта да чекам, Господе? Нада је моја у Теби.

8 Избави ме от всичките ми беззакония.

Из свега безакоња мог избави ме, не дај ме безумноме на подсмех.

9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

Нем сам, нећу отворити уста својих; јер си ме Ти ударио.

10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Олакшај ми ударац свој, силна рука Твоја уби ме.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)

Ако ћеш карати човека за преступе, расточиће се као од мољаца красота његова. Баш је ништа сваки човек.

12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Слушај молитву моју, Господе, и чуј јаук мој. Гледајући сузе моје немој ћутати. Јер сам гост у Тебе и дошљак као и сви стари моји.

13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Немој ме више гневно гледати, па ћу одахнути пре него отидем и више ме не буде.