Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
Rekoh: èuvaæu se na putovima svojim da ne zgriješim jezikom svojim; zauzdavaæu usta svoja, dok je bezbožnik preda mnom.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
Bijah nijem i glasa ne pustih; muèah i o dobru. Ali se tuga moja podiže,
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Zapali se srce moje u meni, u mislima mojim razgorje se oganj; progovorih jezikom svojim:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Kaži mi, Gospode, kraj moj, i dokle æe trajati dani moji? da znam kako sam ništa.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Evo s pedi dao si mi dane, i vijek je moj kao ništa pred tobom. Baš je ništa svaki èovjek živ.
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Baš hodi èovjek kao utvara; baš se uzalud kida, sabira, a ne zna kome æe dopasti.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
Pa šta da èekam, Gospode? Nad je moj u tebi.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Iz svega bezakonja mojega izbavi me, ne daj me bezumnome na potsmijeh.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
Nijem sam, neæu otvoriti usta svojijeh; jer si me ti udario.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Olakšaj mi udarac svoj, silna ruka tvoja ubi me.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
Ako æeš karati èovjeka za prijestupe, rastoèiæe se kao od moljaca krasota njegova. Baš je ništa svaki èovjek.
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Slušaj molitvu moju, Gospode, i èuj jauk moj. Gledajuæi suze moje nemoj muèati. Jer sam gost u tebe i došljak kao i svi stari moji.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Nemoj me više gnjevno gledati, pa æu odahnuti prije nego otidem i više me ne bude.
