Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
J'ai dit: Je prendrai garde à mes voies, afin de ne pas pécher par ma langue; je mettrai un frein à ma bouche, tant que le méchant sera devant moi.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
Je suis resté muet, dans le silence; je me suis abstenu de parler, même pour le bien; et ma douleur s'est augmentée.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Mon cœur s'est échauffé au-dedans de moi; ma méditation s'est embrasée comme un feu; ma langue a parlé:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Éternel, fais-moi connaître ma fin et quelle est la mesure de mes jours; que je sache combien courte est ma durée.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Voilà, tu as réduit mes jours à la mesure de quatre doigts, et ma durée est devant toi comme un rien; oui, tout homme debout sur la terre n'est que vanité! (Sélah, pause)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Oui, l'homme se promène comme une ombre; oui, c'est en vain qu'on s'agite; on amasse des biens, et on ne sait qui les recueillera.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
Et maintenant, qu'ai-je attendu, Seigneur? Mon espoir est en toi.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Délivre-moi de toutes mes transgressions, et ne m'expose pas à l'opprobre de l'insensé!
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
Je me suis tu, je n'ouvre pas la bouche, parce que c'est toi qui l'as fait.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Détourne de moi tes châtiments! Je me consume sous les coups de ta main.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
Lorsque tu châties l'homme en le reprenant pour son péché, tu consumes comme la teigne ce qu'il a de plus précieux. Oui, tout homme n'est que vanité! (Sélah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Éternel, écoute ma requête; prête l'oreille à mon cri, ne sois pas sourd à mes larmes! Car je suis un étranger chez toi, un voyageur comme tous mes pères.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Détourne de moi ton regard, et que je reprenne mes forces, avant que je m'en aille et que je ne sois plus.
