Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
To the chief Musician, [even] to Jeduthun, A Psalm of David. I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
I was dumb with silence, I held my peace, [even] from good; and my sorrow was stirred.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: [then] I spoke with my tongue.
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
LORD, make me to know my end, and the measure of my days, what it [is]; [that] I may know how frail I [am].
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Behold, thou hast made my days [as] a hand-breadth; and my age [is] as nothing before thee: verily every man at his best state [is] altogether vanity. (Selah)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Surely every man walketh in a vain show: surely they are disquieted in vain: he heapeth up [riches], and knoweth not who shall gather them.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
And now, LORD, what wait I for? my hope [is] in thee.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst [it].
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Remove thy stroke away from me; I am consumed by the blow of thy hand.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man [is] vanity. (Selah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Hear my prayer, O LORD, and give ear to my cry; hold not thy peace at my tears: for I [am] a stranger with thee, [and] a sojourner, as all my fathers [were].
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.
