Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spoke I with my tongue,
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
LORD, make me to know my end, and the measure of my days, what it is: that I may know how frail I am.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Behold, you have made my days as an handbreadth; and my age is as nothing before you: truly every man at his best state is altogether vanity. (Selah)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Surely every man walks in a vain show: surely they are disquieted in vain: he heaps up riches, and knows not who shall gather them.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
And now, Lord, what wait I for? my hope is in you.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
I was dumb, I opened not my mouth; because you did it.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Remove your stroke away from me: I am consumed by the blow of your hand.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
When you with rebukes do correct man for iniquity, you make his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. (Selah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Hear my prayer, O LORD, and give ear to my cry; hold not your peace at my tears: for I am a stranger with you, and a sojourner, as all my fathers were.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.
