Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
For the Leader, for Jeduthun. A Psalm of David. I said: 'I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue; I will keep a curb upon my mouth, while the wicked is before me.'
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
I was dumb with silence; I held my peace, had no comfort; and my pain was held in check.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
My heart waxed hot within me; while I was musing, the fire kindled; then spoke I with my tongue:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
'LORD, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is; let me know how short-lived I am.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Behold, Thou hast made my days as hand-breadths; and mine age is as nothing before Thee; surely every man at his best estate is altogether vanity. (Selah)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Surely man walketh as a mere semblance; surely for vanity they are in turmoil; he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
And now, Lord, what wait I for? My hope, it is in Thee.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Deliver me from all my transgressions; make me not the reproach of the base.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
I am dumb, I open not my mouth; because Thou hast done it.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Remove Thy stroke from off me; I am consumed by the blow of Thy hand.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
With rebukes dost Thou chasten man for iniquity, and like a moth Thou makest his beauty to consume away; surely every man is vanity. (Selah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Hear my prayer, O LORD, and give ear unto my cry; keep not silence at my tears; for I am a stranger with Thee, a sojourner, as all my fathers were.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Look away from me, that I may take comfort, before I go hence, and be no more.'
