Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue. I will keep my mouth with a bridle while the wicked man is before me.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
I was mute with silence. I held my peace, even from good, and my sorrow was stirred.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
My heart was hot within me. While I was musing the fire burned. Then I spoke with my tongue:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Jehovah, make me to know my end, and the measure of my days, what it is. Let me know how frail I am.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Behold, thou have made my days as handbreadths, and my life-time is as nothing before thee. Surely every man at his best condition is altogether vanity. (Selah)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Surely every man walks in a shadow. Surely they are disquieted in vain. He heaps up, and knows not who shall gather them.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
And now, Lord, what do I wait for? My hope is in thee.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Deliver me from all my transgressions. Make me not the reproach of the foolish.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
I was mute. I opened not my mouth, because thou did it.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Remove thy stroke away from me. I am consumed by the blow of thy hand.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
When thou have corrected man with rebukes for iniquity, thou make his beauty to disintegrate like a moth. Surely every man is vanity. (Selah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Hear my prayer, O Jehovah, and give ear to my cry. Keep not silent at my tears, for I am a stranger with thee, a sojourner, as all my fathers were.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
O spare me, that I may recover strength before I go from here, and be no more.
