Псалми 39

1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

大卫的诗，交与伶长耶杜顿。 我曾说：我要谨慎我的言行， 免得我舌头犯罪； 恶人在我面前的时候， 我要用嚼环勒住我的口。

2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

我默然无声，连好话也不出口； 我的愁苦就发动了，

3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

我的心在我里面发热。 我默想的时候，火就烧起， 我便用舌头说话。

4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

耶和华啊，求你叫我晓得我身之终！ 我的寿数几何？ 叫我知道我的生命不长！

5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

你使我的年日窄如手掌； 我一生的年数，在你面前如同无有。 各人最稳妥的时候，真是全然虚幻。 (细拉)

6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

世人行动实系幻影。 他们忙乱，真是枉然； 积蓄财宝，不知将来有谁收取。

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

主啊，如今我等什么呢？ 我的指望在乎你！

8 Избави ме от всичките ми беззакония.

求你救我脱离一切的过犯， 不要使我受愚顽人的羞辱。

9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

因我所遭遇的是出于你， 我就默然不语。

10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

求你把你的责罚从我身上免去； 因你手的责打，我便消灭。

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)

你因人的罪恶惩罚他的时候， 叫他的笑容消灭，如衣被虫所咬。 世人真是虚幻！ (细拉)

12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

耶和华啊，求你听我的祷告， 留心听我的呼求！ 我流泪，求你不要静默无声！ 因为我在你面前是客旅， 是寄居的，像我列祖一般。

13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

求你宽容我， 使我在去而不返之先可以力量复原。