Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
Katoeng kruek zaehoikung hanah, Zeduthun hoi sak han koi David ih Saam laa. Palai hoi zaehaih ka sak han ai ah, ka caehhaih loklam ah ka coe han: kahoih ai kaminawk ka hmaa ah oh o nathung, pakha hae ka tamuep han, tiah ka thuih.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
Lokpae ai ah ka oh duem, to tiah ka oh pongah hoikhanghaih om ai; palungsethaih to pung aep.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Ka palung loe bet, ka poek naah nung aep ah bet: to naah,
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Aw Angraeng, kai loe amro thaikoi hmuen ah ni ka oh, nasetto maw ka hing han vop, tiah na panoeksak ah, tiah ka thuih.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Khenah, ka hinghaih aninawk loe ban tamsum setto khue ni na sak; ka hinghaih loe na hmaa ah tiah doeh om ai: tangtang ni, kami loe kasang koek ahmuen ah pha cadoeh azom pui ni. (Selah)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Tangtang ni, kami loe tidoeh avang ai tahlip thungah ni amkaeh: tangtang ni, kaminawk loe azom pui ah ni patang o: anih loe hmuenmae to patung, toe mi mah maw toep tih, tiah panoek ai.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
Vaihi timaw ka zing han vop? Angraeng, ka oephaih loe nang ni.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Ka sakpazae ih hmuennawk thung hoiah na pahlong ah: amthu kaminawk mah kasaethuih hanah na sah hmah.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
Hae tiah nang ohsak boeh pongah, lok ka pae ai, pakha doeh ka aang ai.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Dan nang paekhaih to kai khae hoiah na takhoe pae ah: ban hoi nang boh pongah ka thazok sut boeh.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
Zaehaih pongah kami to na thuitaek, dan na paek naah karaa mah caak ih baktih toengah, nihcae hoihaih to nam rosak: kaminawk loe azom pui ah ni oh o boih. (Selah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Aw Angraeng, lawk ka thuihaih hae na thai paeh loe, ka hanghaih lok hae na tahngai paeh; ka mikkhraetui krakhaih hae na khen pae sut hmah: kai loe kam panawk baktiah kholong ka caeh moe, angvin baktiah ni ka oh.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Hae ahmuen hoi ka duek moe, ka caeh ai naah, tha ka oh let hanah, na tahmen rae ah.
