Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
Псалом Давида. В воспоминание. Господи! не в ярости Твоей обличай меня и не во гневе Твоем наказывай меня,
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
ибо стрелы Твои вонзились в меня, и рука Твоя тяготеет на мне.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Нет целого места в плоти моей от гнева Твоего; нет мира в костях моих от грехов моих,
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
ибо беззакония мои превысили голову мою, как тяжелое бремя отяготели на мне,
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
смердят, гноятся раны мои от безумия моего.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Я согбен и совсем поник, весь день сетуя хожу,
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
ибо чресла мои полны воспалениями, и нет целого места в плоти моей.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
Я изнемог и сокрушен чрезмерно; кричу от терзания сердца моего.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Господи! пред Тобою все желания мои, и воздыхание мое не сокрыто от Тебя.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Сердце мое трепещет; оставила меня сила моя, и свет очей моих, - и того нет у меня.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
Друзья мои и искренние отступили от язвы моей, и ближние мои стоят вдали.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Ищущие же души моей ставят сети, и желающие мне зла говорят о погибели моей и замышляют всякий день козни;
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
а я, как глухой, не слышу, и как немой, который не открывает уст своих;
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
и стал я, как человек, который не слышит и не имеет в устах своих ответа,
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
ибо на Тебя, Господи, уповаю я; Ты услышишь, Господи, Боже мой.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
И я сказал: да не восторжествуют надо мною враги мои; когда колеблется нога моя, они величаются надо мною.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Я близок к падению, и скорбь моя всегда предо мною.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Беззаконие мое я сознаю, сокрушаюсь о грехе моем.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
А враги мои живут и укрепляются, и умножаются ненавидящие меня безвинно;
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
и воздающие мне злом за добро враждуют против меня за то, что я следую добру.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Не оставь меня, Господи, Боже мой! Не удаляйся от меня;
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
поспеши на помощь мне, Господи, Спаситель мой!
