Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
Ein salme av David; til minnesofferet. Herre, refs meg ikkje i din vreide, og tukta meg ikkje i din harm!
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For dine piler er farne ned i meg, og di hand hev falle tungt på meg.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Det finst inkje friskt i mitt kjøt for din vreide skuld; det er ikkje fred i mine bein for mi synd skuld.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For mine misgjerningar stig meg yver hovudet, som ei tung byrd er dei meg for tunge.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Det luftar ilt av mine sår, dei renn av verk for min dårskap skuld.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Eg er krøkt, reint samanbøygd, heile dagen gjeng eg svartklædd.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For mine lender er fulle av brand, og det finst inkje frisk i mitt kjøt.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
Eg er reint valen og sundslegen, eg skrik høgt av hjartestynjing.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Herre, for di åsyn er alt mitt ynskje, og min sukk er ikkje løynd for deg.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Mitt hjarta slær hardt, mi kraft hev forlate meg, og jamvel mine augo hev mist sitt ljos for meg.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
Mine vener og frendar held seg undan frå mi plåga, og mine næmaste stend langt burte.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Og dei som ligg etter mitt liv, dei legg ut snaror, og dei som søkjer mi ulukka, dei talar um undergang og tenkjer på svik heile dagen.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
Og eg er som ein dauv, eg høyrer ikkje, og liksom ein mållaus som ikkje let upp sin munn.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Ja, eg er som ein mann som ikkje høyrer, og som ikkje hev motmæle i sin munn.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For til deg, Herre, stend mi von; du vil svara meg, Herre, min Gud!
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For eg segjer: «Dei vil elles gleda seg yver meg; når min fot vaggar, høgmodast dei yver meg.»
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For eg er nær på å falla, og min hugverk er stendigt framfyre meg.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For eg må sanna mi skuld, syrgja yver mi synd.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Og mine fiendar liver, dei er mannsterke, og dei er mange som hatar meg utan orsak.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Og dei som løner godt med vondt, stend meg imot, av di eg fer etter det gode.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forlat meg ikkje, Herre! Min Gud, ver ikkje langt ifrå meg!
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Kom meg snart til hjelp, Herre, mi frelsa!
