Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
Dāvida dziesma, par piemiņu. Kungs, nesodi mani Savā dusmībā, un nepārmāci mani Savā bardzībā.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
Jo Tavas bultas man ir iespiedušās, un Tava roka pār mani nolaidusies.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Nekādas veselības nav pie manas miesas caur Tavu dusmību, nekāda miera nav manos kaulos caur maniem grēkiem.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
Jo mani noziegumi iet pāri pār manu galvu, kā grūta nasta tie man palikuši par daudz grūti.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Manas vātis smird un tek manas ģeķības dēļ.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Es eju salīcis un ļoti nospiests, cauru dienu es eju noskumis.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
Jo manas iekšas ir moku pilnas, nekādas veselības nav pie manas miesas.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
Es esmu pavisam sastindzis un sasists, es kaucu savas sirds vaimanās.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Kungs, Tavā priekšā ir visa mana kārošana, un mana nopūšanās Tev nav apslēpta.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Mana sirds trīc, mans spēks mani atstājis, arī pat manu acu gaismiņas man vairs nav.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
Mani mīļie un mani draugi stāv tālu nost no manas mocības, un mani tuvākie stāv no tālienes.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Un kas manu dvēseli meklē, liek man valgus, un kas manu nelaimi meklē, runā postu un izdomā viltību cauru dienu.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
Bet es esmu kā kurls, kas nedzird, un kā mēms, kas neatver savu muti.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Un es esmu kā vīrs, kas nedzird, un kam mutē vārdu pretim nav.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Jo es gaidu, Kungs, uz Tevi, Tu paklausīsi, Kungs, mans Dievs.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
Jo es sacīju: lai tie par mani nepriecājās; kad mana kāja šaubās, tad tie lai nelielās pret mani.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Jo es esmu pie pašas krišanas un manas sāpes ir vienmēr manā priekšā.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Jo savu noziegumu es izsūdzu, un man ir bail manu grēku dēļ.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Bet mani ienaidnieki dzīvo un ir vareni, un kas mani par nepatiesu ienīst, tie vairojās.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Un kas ļaunu par labu maksā, tie stāv man pretim, tāpēc ka es uz labu dzenos.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Neatstājies no manis, Kungs, mans Dievs! neesi tālu no manis nost,
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Steidzies man palīgā, Kungs, mana pestīšana!
