Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
Salmo di Davide. Per far ricordare. O Eterno, non mi correggere nella tua ira, e non castigarmi nel tuo cruccio!
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
Poiché le tue saette si sono confitte in me, e la tua mano m’è calata addosso.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Non v’è nulla d’intatto nella mia carne a cagion della tua ira; non v’è requie per le mie ossa a cagion del mio peccato.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
Poiché le mie iniquità sorpassano il mio capo; son come un grave carico, troppo pesante per me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Le mie piaghe son fetide e purulenti per la mia follia.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Io son tutto curvo e abbattuto, vo attorno tuttodì vestito a bruno.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
Poiché i miei fianchi son pieni d’infiammazione, e non v’è nulla d’intatto nella mia carne.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
Son tutto fiacco e rotto; io ruggisco per il fremito del mio cuore.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Signore, ogni mio desiderio è nel tuo cospetto, e i miei sospiri non ti son nascosti.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Il mio cuore palpita, la mia forza mi lascia, ed anche la luce de’ miei occhi m’è venuta meno.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
I miei amici, i miei compagni stan lontani dalla mia piaga, e i miei prossimi si fermano da lungi.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Quelli che cercan la mia vita mi tendono reti, e quelli che procurano il mio male proferiscon cose maligne e tutto il giorno meditano frodi.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
Ma io, come un sordo, non odo: son come un muto che non apre la bocca.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Son come un uomo che non ascolta, e nella cui bocca non è replica di sorta.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Poiché, in te io spero, o Eterno; tu risponderai, o Signore, Iddio mio!
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
Io ho detto: Non si rallegrino di me; e quando il mio piè vacilla, non s’innalzino superbi contro a me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Perché io sto per cadere, e il mio dolore è del continuo davanti a me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Io confesso la mia iniquità, e sono angosciato per il mio peccato.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Ma quelli che senza motivo mi sono nemici sono forti, quelli che m’odiano a torto son moltiplicati.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Anche quelli che mi rendon male per bene sono miei avversari, perché seguo il bene.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
O Eterno, non abbandonarmi; Dio mio, non allontanarti da me;
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
affrettati in mio aiuto, o Signore, mia salvezza!
