Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A Psalm of David. A lament. Reprove me not, Lord, in your anger, and chasten me not in your wrath;
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
for your arrows have sunk into me, and your hand lies heavy upon me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
In my flesh is no soundness because of your anger, no health in my bones, because of my sin.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For that my guilt is gone over my head: it weighs like a burden too heavy for me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My wounds stink and fester, for my foolishness I am tormented.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Bent and bowed am I utterly, all the day going in mourning.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
My loins are filled with burning, and in my flesh is no soundness.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am utterly crushed and numb; I cry louder than lion roars.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, you know all that I long for, my groans are not hidden from you.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart is throbbing, my strength has failed me. The light of my eyes – even it is gone from me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My dear ones and friends keep aloof, and my neighbours stand afar off.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
They who aim at my life lay their snares, they who seek my hurt speak of ruin, nursing treachery all the day long.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I turn a deaf ear and hear not; like the dumb I open not my mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
I am like one without hearing, with no arguments in my mouth.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For my hope, O Lord, is in you. You will answer, O Lord my God,
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
when I utter the hope that those who made scorn of my tottering feet may not rejoice over me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready to fall, my pain forsakes me never.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
I acknowledge my guilt, I am anxious because of my sin:
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
My wanton assailants are strong, those who wrongfully hate me are many,
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
who render me evil for good, and oppose me, because I make good my goal.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Do not forsake me, O Lord; my God, be not far from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Hasten to help me, O Lord my saviour.
