Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
[A Psalm by David, for a memorial.] LORD, do not rebuke me in your wrath, neither chasten me in your hot displeasure.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For your arrows have pierced me, your hand presses hard on me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
There is no soundness in my flesh because of your indignation, neither is there any health in my bones because of my sin.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my iniquities have gone over my head. As a heavy burden, they are too heavy for me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My wounds are loathsome and corrupt, because of my foolishness.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I am pained and bowed down greatly. I go mourning all day long.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my waist is filled with burning. There is no soundness in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am faint and severely bruised. I have groaned by reason of the anguish of my heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, all my desire is before you. My groaning is not hidden from you.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart throbs. My strength fails me. As for the light of my eyes, it has also left me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My loved ones and my friends keep their distance because of my affliction. My kinsmen stand far away.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
They also who seek after my life lay snares. Those who seek my hurt speak mischievous things, and meditate deceits all day long.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I, as a deaf man, do not hear. I am as a mute man who doesn't open his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Yes, I am as a man who doesn't hear, in whose mouth are no reproofs.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For in you, LORD, do I hope. You will answer, LORD my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said, "Do not let them gloat over me, or exalt themselves over me when my foot slips."
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready to fall. My pain is continually before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Yes, I confess my iniquity. I am anxious because of my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But my enemies, for no reason, are many. Those who hate me wrongfully are numerous.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
They who also render evil for good are adversaries to me, because I follow what is good.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Do not forsake me, LORD. My God, do not be far from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Hurry to help me, LORD, my salvation.
