Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A Psalm of David, to make memorial. O LORD, rebuke me not in Thine anger; neither chasten me in Thy wrath.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For Thine arrows are gone deep into me, and Thy hand is come down upon me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
There is no soundness in my flesh because of Thine indignation; neither is there any health in my bones because of my sin.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For mine iniquities are gone over my head; as a heavy burden they are too heavy for me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My wounds are noisome, they fester, because of my foolishness.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I am bent and bowed down greatly; I go mourning all the day.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my loins are filled with burning; and there is no soundness in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am benumbed and sore crushed; I groan by reason of the moaning of my heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, all my desire is before Thee; and my sighing is not hid from Thee.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart fluttereth, my strength faileth me; as for the light of mine eyes, it also is gone from me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My friends and my companions stand aloof from my plague; and my kinsmen stand afar off.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
They also that seek after my life lay snares for me; and they that seek my hurt speak crafty devices, and utter deceits all the day.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I am as a deaf man, I hear not; and I am as a dumb man that openeth not his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Yea, I am become as a man that heareth not, and in whose mouth are no arguments.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For in Thee, O LORD, do I hope; Thou wilt answer, O Lord my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said: 'Lest they rejoice over me; when my foot slippeth, they magnify themselves against me.'
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready to halt, and my pain is continually before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For I do declare mine iniquity; I am full of care because of my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But mine enemies are strong in health; and they that hate me wrongfully are multiplied.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
They also that repay evil for good are adversaries unto me, because I follow the thing that is good.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forsake me not, O LORD; O my God, be not far from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Make haste to help me, O LORD, my salvation.
