Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A psalm for David, for a remembrance of the sabbath. Rebuke me not, O Lord, in thy indignation; nor chastise me in thy wrath.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For thy arrows are fastened in me: and thy hand hath been strong upon me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
There is no health in my flesh, because of thy wrath: there is no peace for my bones, because of my sins.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my iniquities are gone over my head: and as a heavy burden are become heavy upon me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My sores are putrified and corrupted, because of my foolishness.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I am become miserable, and am bowed down even to the end: I walked sorrowful all the day long.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my loins are filled with illusions; and there is no health in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am afflicted and humbled exceedingly: I roared with the groaning of my heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, all my desire is before thee, and my groaning is not hidden from thee.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart is troubled, my strength hath left me, and the light of my eyes itself is not with me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My friends and my neighbours have drawn near, and stood against me. And they that were near me stood afar off:
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
And they that sought my soul used violence. And they that sought evils to me spoke vain things, and studied deceits all the day long.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I, as a deaf man, heard not: and as a dumb man not opening his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
And I became as a man that heareth not: and that hath no reproofs in his mouth.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For in thee, O Lord, have I hoped: thou wilt hear me, O Lord my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said: Lest at any time my enemies rejoice over me: and whilst my feet are moved, they speak great things against me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready for scourges: and my sorrow is continually before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For I will declare my inequity: and I will think for my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But my enemies live, and are stronger that I: and they hate me wrongfully are multiplied.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
They that render evil for good, have detracted me, because I followed goodness.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forsake me not, O Lord my God: do not thou depart from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Attend unto my help, O Lord, the God of my salvation.
