Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A Psalm of David, in commemoration of the Sabbath. O Lord, do not rebuke me in your fury, nor chastise me in your wrath.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For your arrows have been driven into me, and your hand has been confirmed over me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
There is no health in my flesh before the face of your wrath. There is no peace for my bones before the face of my sins.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my iniquities have walked over my head, and they have been like a heavy burden weighing upon me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My sores have putrefied and been corrupted before the face of my foolishness.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I have become miserable, and I have been bent down, even to the end. I have walked with contrition all day long.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my loins have been filled with illusions, and there is no health in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I have been afflicted and greatly humbled. I bellowed from the groaning of my heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
O Lord, all my desire is before you, and my groaning before you has not been hidden.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart has been disturbed. My strength has abandoned me, and the light of my eyes has abandoned me, and it is not with me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My friends and my neighbors have drawn near and stood against me. And those who were next to me stood far apart. And those who sought my soul used violence.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
And those who sought evil accusations against me were speaking emptiness. And they practiced deceitfulness all day long.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But, like someone deaf, I did not hear. And I was like someone mute, not opening his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
And I became like a man who does not hear, and who has no reproofs in his mouth.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For in you, Lord, I have hoped. You will listen to me, O Lord my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said, “Lest at any time, my enemies might rejoice over me,” and, “While my feet are being shaken, they have spoken great things against me.”
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I have been prepared for scourges, and my sorrow is ever before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For I will announce my iniquity, and I will think about my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But my enemies live, and they have been stronger than me. And those who have wrongfully hated me have been multiplied.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Those who render evil for good have dragged me down, because I followed goodness.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Do not forsake me, O Lord my God. Do not depart from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Be attentive to my help, O Lord, the God of my salvation.
