Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A Psalm of David for remembrance concerning the Sabbath-day. O Lord, rebuke me not in thy wrath, neither chasten me in thine anger.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For thy weapons are fixed in me, and thou hast pressed thy hand heavily upon me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
For there is no health in my flesh because of thine anger; there is no peace to my bones because of my sins.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my transgressions have gone over mine head: they have pressed heavily upon me like a weighty burden.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My bruises have become noisome and corrupt, because of my foolishness.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I have been wretched and bowed down continually: I went with a mourning countenance all the day.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my soul is filled with mockings; and there is no health in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I have been afflicted and brought down exceedingly: I have roared for the groaning of my heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
But all my desire is before thee; and my groaning is not hidden from thee.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart is troubled, my strength has failed me; and the light of mine eyes is not with me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My friends and my neighbours drew near before me, and stood still; and my nearest of kin stood afar off.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
While they pressed hard upon me that sought my soul: and they that sought my hurt spoke vanities, and devised deceits all the day.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I, as a deaf man, heard not; and was as a dumb man not opening his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
And I was as a man that hears not, and who has no reproofs in his mouth.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For I hoped in thee, O Lord: thou wilt hear, O Lord my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said, Lest mine enemies rejoice against me: for when my feet were moved, they spoke boastingly against me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready for plagues, and my grief is continually before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For I will declare mine iniquity, and be distressed for my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But mine enemies live, and are mightier than I: and they that hate me unjustly are multiplied.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
They that reward evil for good slandered me; because I followed righteousness.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forsake me not, O Lord my God: depart not from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Draw nigh to my help, O Lord of my salvation.
