< Псалми 38 >

1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
Psalam. Davidov. Za spomen. Jahve, u srdžbi svojoj nemoj ne karati, i nemoj me kazniti u svojemu gnjevu.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
Strijele se tvoje u me zabodoše, ruka me tvoja teško pritisnu:
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
na tijelu mi ništa zdravo nema zbog gnjeva tvog, od grijeha mojih mira mi nema kostima.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
Zloće moje glavu su mi nadišle, kao preteško breme tište me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Rane moje zaudaraju i gnjiju zbog bezumnosti moje.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
Pogurih se sav i zgrčih, povazdan lutam žalostan.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
Moji bokovi puni su ognjice, na tijelu mi ništa zdravo nema.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
Iscrpljen sam i satrven posve, stenjem od jecanja srca svojega.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
O Gospode, sve su mi želje pred tobom, i vapaji moji nisu ti skriveni.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Srce mi udara silno, snaga me ostavlja i svjetlost vida očinjeg gasi se.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
Prijatelji i drugovi od rana mojih uzmakoše, i moji najbliži stoje daleko.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Namještaju mi zamke oni koji mi život vrebaju, koji mi žele nesreću, propašću mi prijete i uvijek smišljaju prijevare.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
A ja sam kao gluh i ništa ne čujem i, kao nijem, usta ne otvaram.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Postadoh k'o čovjek koji ne čuje i koji u ustima nema odgovora.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Jer u tebe se, o Jahve, uzdam, ti ćeš me uslišati, Jahve, Bože moj!
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
Rekoh: “Nek' se ne raduju nada mnom; kad mi noga posrne, nek' se ne uzdižu nada mnom!”
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Jer umalo ne propadoh, i moja je bol svagda preda mnom.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Bezakonje svoje ja priznajem i pun sam žalosti zbog grijeha svojega.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
A koji su bez razloga protiv mene, moćni su, i mnogi su koji me mrze nepravedno.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Za dobro zlom mi uzvraćaju, protive mi se što tražim dobro.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
O Jahve, ne ostavljaj me! Bože moj, ne udaljuj se od mene!
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Požuri se meni u pomoć, Gospode, spase moj!

< Псалми 38 >