Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Давут язған күй: — И Пәрвәрдигар, мән билән елишқанлар билән елишқайсән; Маңа җәң қилғанларға җәң қилғайсән!
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Қолуңға сипар вә қалқан алғин; Маңа ярдәмгә орнуңдин турғайсән;
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Нәйзини суғуруп, мени қоғлаватқанларниң йолини тосқайсән; Мениң җенимға: «Мән сениң ниҗатлиғиңдурмән!» — дегәйсән!
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Мениң һаятимға чаң салмақчи болғанлар йәргә қаритилип шәрмәндә болғай; Маңа қәст әйлигәнләр кәйнигә яндурулуп рәсва болғай.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Улар гоя шамалда учқан самандәк тозуп кәткәй; Пәрвәрдигарниң Пәриштиси уларни тарқитивәткәй!
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Уларниң йоли қараңғу вә тейилғақ болғай, Пәрвәрдигарниң Пәриштиси уларни қоғливәткәй!
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Чүнки улар маңа орунсиз ора-қапқан тәйярлиди; Җенимни сәвәпсиз елишқа улар уни колиди.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Һалакәт туйдурмастин уларниң бешиға чүшкәй, Өзи йошурун қурған торға өзи чүшкәй, Һалакәткә жиқилғай.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
У чағда җеним Пәрвәрдигардин сөйүниду, Униң ниҗатлиқ-қутқузушидин шатлиниду!
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Мениң һәммә устиханлирим: — «И Пәрвәрдигар, кимму Саңа тәңдаш келәлисун?» — дәйду, — «Сән езилгән мөминләрни күчлүкләрниң чаңгилидин, Езилгәнләр һәм йоқсулларни уларни булиғучилардин тартивелип қутқузисән».
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Явуз, ялған гувачилар қопуп, Хәвирим болмиған гуналар билән үстүмдин шикайәт қилмақта.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Улар мениң яхшилиғимға яманлиқ қилип, Мени панаһсиз житим қилип қойған еди!
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Лекин мән болсам, улар кесәл болғанда, Бөзни йөгәп кийивалдим; Уларни дәп роза тутуп, өзүмни төвән қилдим; Әнди дуайим болса һазир бағримға йенип кәлди!
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Мән бу ишлардин дост яки қериндишимниң бешиға чүшкән ишқа охшаш мәйүслинип жүрдум, Мән өз анисиға һаза тутқандәк, бешимни селип жүрдүм.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Бирақ мән путлишип кәткинимдә, Улар хошал болушуп кәткән еди, Бир йәргә җәм болди; Дәрвәқә җәм болушуп мошу зораванлар маңа қарши чиқишти, Бирақ хәвирим йоқ еди. Улар мени парә-парә қилиш үчүн тохтимай зәрбә беришти.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Худди бир чишләм пошкал үстидә чақчақ вә талаш қилған худасизлардәк, Улар маңа чишлирини ғучурлитип хирис қилишти.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
И Рәб, қачанғичә пәрва қилмайсән? Җенимни уларниң һалакитидин қутқузғайсән, Мениң бирдин-бир һаятимни [мошу] житқуч ширларниң ағзидин тартивалғайсән!
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Зор җамаәт арисида мән Саңа тәшәккүр ейтимән; Нурғунлиған хәлиқ арисида Сени мәдһийиләймән.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Ялған сәвәп билән маңа рәқип болғанларни үстүмдин шатландурмиғайсән; Мәндин сәвәпсиз нәпрәтләнгәнләрни өз ара көз қисиштурмиғайсән!
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Улар достанә сөз қилмайду, Зиминдики течлиқпәрвәрләргә питнә-иғва тоқумақта.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Улар маңа қарап еғизини йоған ечип: «Вай-вай! Күткүнимизни өз көзимиз билән көрүвалдуқ!» — дейишиду.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
И Пәрвәрдигар, Сән буларни көрүп чиқтиң, сүкүт қилмиғайсән; И Рәб, мәндин Өзүңни жирақлаштурмиғайсән;
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Қозғалғайсән, Мән үчүн һөкүм чиқиришқа ойғанғайсән, И мениң Худайим — Рәббим!
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Мениң ишим үстидә өз һәққанийлиғиң бойичә һөкүм чиқарғайсән, и Пәрвәрдигар Худайим; Уларни мениң [оңушсизлиғимдин] шатландурмиғайсән!
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Улар көңлидә: «Ваһ! Ваһ! Әҗәб убдан болди!» — дейишмисун; Яки: «Уни жутувәттуқ!» — дейишмисун.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Мениң зийинимдин хошал болғанлар йәргә қаритилип шәрмәндә болғай; Мениңдин өзлирини үстүн тутқучиларниң кийим-кечиги хиҗаләт вә номуссузлуқ болсун!
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Мениң һәққанийлиғимдин сөйүнгәнләр тәнтәнә қилип шатлансун! Улар һемишә: «Өз қулиниң аман-есәнлигигә сөйүнгән Пәрвәрдигар улуқлансун!» — дегәй.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Шу чағда мениң тилим күн бойи һәққанийлиғиң тоғрилиқ сөзләйду, мәдһийиләрни яңритиду.
