Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Суди, Господи, обидящыя мя, побори борющыя мя.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Приими оружие и щит и востани в помощь мою:
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
изсуни мечь и заключи сопротив гонящих мя: рцы души моей: спасение твое есмь Аз.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Да постыдятся и посрамятся ищущии душу мою, да возвратятся вспять и постыдятся мыслящии ми злая.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Да будут яко прах пред лицем ветра, и Ангел Господень оскорбляя их:
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
да будет путь их тма и ползок, и Ангел Господень погоняяй их:
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
яко туне скрыша ми пагубу сети своея, всуе поносиша души моей.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Да приидет ему сеть, юже не весть, и ловитва, юже скры, да обымет и, и в сеть да впадет в ню.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Душа же моя возрадуется о Господе, возвеселится о спасении Его.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Вся кости моя рекут: Господи, Господи, кто подобен Тебе? Избавляяй нища из руки крепльших его, и нища, и убога от расхищающих его.
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Воставше на мя свидетеле неправеднии, яже не ведях, вопрошаху мя.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Воздаша ми лукавая воз благая, и безчадие души моей.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Аз же, внегда они стужаху ми, облачахся во вретище и смирях постом душу мою, и молитва моя в недро мое возвратится.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Яко ближнему, яко брату нашему, тако угождах: яко плачя и сетуя, тако смиряхся.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
И на мя возвеселишася и собрашася: собрашася на мя раны, и не познах: разделишася, и не умилишася.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Искусиша мя, подражниша мя подражнением, поскрежеташа на мя зубы своими.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Господи, когда узриши? Устрой душу мою от злодейства их, от лев единородную мою.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Исповемся Тебе в церкви мнозе, в людех тяжцех восхвалю Тя.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Да не возрадуются о мне враждующии ми неправедно, ненавидящии мя туне и помизающии очима:
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
яко мне убо мирная глаголаху, и на гнев лести помышляху.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Разшириша на мя уста своя, реша: благоже, благоже, видеша очи наши.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Видел еси, Господи, да не премолчиши: Господи, не отступи от мене.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Востани, Господи, и вонми суду моему, Боже мой и Господи мой, на прю мою.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Суди ми, Господи, по правде Твоей, Господи Боже мой, и да не возрадуются о мне.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Да не рекут в сердцах своих: благоже, благоже души нашей: ниже да рекут: пожрохом его.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Да постыдятся и посрамятся вкупе радующиися злом моим: да облекутся в студ и срам велеречующии на мя.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Да возрадуются и возвеселятся хотящии правды моея: и да рекут выну, да возвеличится Господь, хотящии мира рабу Его.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
И язык мой поучится правде Твоей, весь день хвале Твоей.
