Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Dāvida dziesma. Ej tiesā, Kungs, ar tiem, kas ar mani iet tiesā, karo ar tiem, kas ar mani karo.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Sagrāb priekšturamās bruņas un ieroci un celies man par palīgu.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Izvelc šķēpu un zobenu pret tiem, kas man dzenās pakaļ; saki uz manu dvēseli: Es esmu tava pestīšana.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Lai top kaunā un par apsmieklu, kas manu dvēseli meklē, lai top dzīti atpakaļ un likti kaunā, kas pret mani ļaunu domā.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Lai tie top kā pelavas vējā, un Tā Kunga eņģelis lai tos aizdzen.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Viņu ceļš lai paliek tumšs un slidens, un Tā Kunga eņģelis lai tos vajā.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Jo bez vainas tie priekš manis apslēpuši sava tīkla bedri, bez vainas tie priekš manas dvēseles rakuši bedri.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Posts tam uzies, kad viņš to nezin, un viņa tīkls, ko tas ir paslēpis, sagūstīs viņu pašu; sev par postu viņš tur iekritīs.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Bet mana dvēsele priecāsies iekš Tā Kunga, un līksmosies par Viņa pestīšanu.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Visi mani kauli sacīs: Kungs, kas ir kā Tu? Tu bēdīgo izglābi no tā, kas ir stiprāks, nekā viņš, arī bēdīgo un nabagu no viņa laupītāja.
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Viltus liecinieki ceļas, tie prasa no manis, ko es nezinu.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Tie man maksā ļaunu par labu; mana dvēsele ir atstāta.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Bet es, kad tie bija neveseli, apvilku maisu un mērdēju savu dvēseli ar gavēšanu un lūdzu no sirds dibina.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Es tā staigāju, tā kā viņš man būtu par draugu un brāli, es gāju noskumis, nospiests, tā kā kas žēlojās par savu māti.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Bet kad es straipalēju, tad tie priecājās un sapulcējās, nelieši, ko es nepazinu, sapulcējās pret mani; tie plosās un nepaliek klusu.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Ar viltīgiem mēdītājiem un kumosu lišķiem tie griež zobus pret mani.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Kungs, cik ilgi Tu to gribi redzēt? Izglāb manu dvēseli no viņu postīšanas, manu vientuli no jauniem lauvām.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Es Tev pateikšos lielā draudzē, ļaužu pulkā es Tevi slavēšu
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Lai par mani nepriecājās, kas mani ienīst par nepatiesu, nedz mirkšķina ar acīm, kas mani nīdē bez vainas.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Jo no miera tie nerunā, bet izgudro viltīgus vārdus pret tiem klusiem iekš zemes.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Tie atplēš savu muti pret mani, tie saka: tā, tā, mūsu acs to redzējusi!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Kungs, Tu to redzi, neciet klusu, Kungs, neesi tālu no manis!
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Uzmodies un celies par manu tiesu, mans Dievs un mans Kungs, par manu lietu.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Tiesā mani pēc Tavas taisnības, Kungs, mans Dievs, ka tie par mani nepriecājās.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Lai tie nesaka savā sirdī: labi, tas mums pa prātam; lai tie nesaka: mēs viņu esam aprijuši.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Lai kopā top kaunā un par apsmieklu, kas priecājās par manu nelaimi; lai top apģērbti ar kaunu un negodu tie, kas pret mani lielās.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Priecīgi lai dzied un līksmojās, kam patīk mana taisnība, lai tie saka vienmēr: augsti slavēts lai ir Tas Kungs, kam labs prāts pie Sava kalpa labklāšanās.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Tad mana mēle sludinās Tavu taisnību, un ikdienas Tavu slavu.
