Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Psalmus David. Iudica Domine nocentes me, expugna impugnantes me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Apprehende arma et scutum: et exurge in adiutorium mihi.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Effunde frameam, et conclude adversus eos, qui persequuntur me: dic animae meae: Salus tua ego sum.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Confundantur et revereantur, quaerentes animam meam. Avertantur retrorsum, et confundantur cogitantes mihi mala.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Fiant tamquam pulvis ante faciem venti: et angelus Domini coarctans eos.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Fiat via illorum tenebrae et lubricum: et angelus Domini persequens eos.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Quoniam gratis absconderunt mihi interitum laquei sui: supervacue exprobraverunt animam meam.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Veniat illi laqueus, quem ignorat: et captio, quam abscondit, apprehendat eum: et in laqueum cadat in ipsum.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Anima autem mea exultabit in Domino: et delectabitur super salutari suo.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Omnia ossa mea dicent: Domine, quis similis tibi? Eripiens inopem de manu fortiorum eius: egenum et pauperem a diripientibus eum.
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Surgentes testes iniqui, quae ignorabam interrogabant me.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Retribuebant mihi mala pro bonis: sterilitatem animae meae.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Ego autem cum mihi molesti essent, induebar cilicio. Humiliabam in ieiunio animam meam: et oratio mea in sinu meo convertetur.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Quasi proximum, et quasi fratrem nostrum, sic complacebam: quasi lugens et contristatus sic humiliabar.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Et adversum me laetati sunt, et convenerunt: congregata sunt super me flagella, et ignoravi.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Dissipati sunt, nec compuncti, tentaverunt me, subsannaverunt me subsannatione: frenduerunt super me dentibus suis.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Domine quando respicies? restitue animam meam a malignitate eorum, a leonibus unicam meam.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Confitebor tibi in ecclesia magna, in populo gravi laudabo te.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Non supergaudeant mihi qui adversantur mihi inique: qui oderunt me gratis et annuunt oculis.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Quoniam mihi quidem pacifice loquebantur: et in iracundia terrae loquentes, dolos cogitabant.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Et dilataverunt super me os suum: dixerunt: Euge, euge, viderunt oculi nostri.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Vidisti Domine, ne sileas: Domine ne discedas a me.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Exurge et intende iudicio meo: Deus meus, et Dominus meus in causam meam.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Iudica me secundum iustitiam tuam Domine Deus meus, et non supergaudeant mihi.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Non dicant in cordibus suis: Euge, euge, animae nostrae: nec dicant: Devorabimus eum.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Erubescant et revereantur simul, qui gratulantur malis meis. Induantur confusione et reverentia qui maligna loquuntur super me.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Exultent et laetentur qui volunt iustitiam meam: et dicant semper: Magnificetur Dominus, qui volunt pacem servi eius.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Et lingua mea meditabitur iustitiam tuam, tota die laudem tuam.
