Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Ipsi David. Judica, Domine, nocentes me; expugna impugnantes me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Apprehende arma et scutum, et exsurge in adjutorium mihi.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Effunde frameam, et conclude adversus eos qui persequuntur me; dic animæ meæ: Salus tua ego sum.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Confundantur et revereantur quærentes animam meam; avertantur retrorsum et confundantur cogitantes mihi mala.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Fiant tamquam pulvis ante faciem venti, et angelus Domini coarctans eos.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Fiat via illorum tenebræ et lubricum, et angelus Domini persequens eos.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Quoniam gratis absconderunt mihi interitum laquei sui; supervacue exprobraverunt animam meam.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Veniat illi laqueus quem ignorat, et captio quam abscondit apprehendat eum, et in laqueum cadat in ipsum.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Anima autem mea exsultabit in Domino, et delectabitur super salutari suo.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Omnia ossa mea dicent: Domine, quis similis tibi? eripiens inopem de manu fortiorum ejus; egenum et pauperem a diripientibus eum.
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Surgentes testes iniqui, quæ ignorabam interrogabant me.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Retribuebant mihi mala pro bonis, sterilitatem animæ meæ.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Ego autem, cum mihi molesti essent, induebar cilicio; humiliabam in jejunio animam meam, et oratio mea in sinu meo convertetur.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Quasi proximum et quasi fratrem nostrum sic complacebam; quasi lugens et contristatus sic humiliabar.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Et adversum me lætati sunt, et convenerunt; congregata sunt super me flagella, et ignoravi.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Dissipati sunt, nec compuncti; tentaverunt me, subsannaverunt me subsannatione; frenduerunt super me dentibus suis.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Domine, quando respicies? Restitue animam meam a malignitate eorum; a leonibus unicam meam.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Confitebor tibi in ecclesia magna; in populo gravi laudabo te.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Non supergaudeant mihi qui adversantur mihi inique, qui oderunt me gratis, et annuunt oculis.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Quoniam mihi quidem pacifice loquebantur; et in iracundia terræ loquentes, dolos cogitabant.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Et dilataverunt super me os suum; dixerunt: Euge, euge! viderunt oculi nostri.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Vidisti, Domine: ne sileas; Domine, ne discedas a me.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Exsurge et intende judicio meo, Deus meus; et Dominus meus, in causam meam.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Judica me secundum justitiam tuam, Domine Deus meus, et non supergaudeant mihi.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Non dicant in cordibus suis: Euge, euge, animæ nostræ; nec dicant: Devoravimus eum.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Erubescant et revereantur simul qui gratulantur malis meis; induantur confusione et reverentia qui magna loquuntur super me.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Exsultent et lætentur qui volunt justitiam meam; et dicant semper: Magnificetur Dominus, qui volunt pacem servi ejus.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Et lingua mea meditabitur justitiam tuam; tota die laudem tuam.
