< Псалми 35 >
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
De David. Éternel! conteste contre ceux qui contestent contre moi; fais la guerre à ceux qui me font la guerre.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Saisis l’écu et le bouclier, et lève-toi à mon secours.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Tire la lance, et barre le chemin au-devant de ceux qui me poursuivent! Dis à mon âme: Je suis ton salut!
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Que ceux qui cherchent ma vie soient honteux et confus; que ceux qui complotent mon malheur se retirent en arrière et soient confondus.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Qu’ils soient comme la balle devant le vent, et que l’ange de l’Éternel les chasse!
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Que leur chemin soit ténèbres et lieux glissants, et que l’ange de l’Éternel les poursuive!
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Car, sans cause, ils ont préparé secrètement pour moi leur filet; sans cause, ils ont creusé une fosse pour mon âme.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Qu’une ruine qu’il n’a pas connue vienne sur lui, et que son filet qu’il a caché le prenne: qu’il y tombe, pour sa ruine.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Et mon âme s’égaiera en l’Éternel, elle se réjouira en son salut.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Tous mes os diront: Éternel! qui est comme toi, qui délivres l’affligé de celui qui est plus fort que lui, et l’affligé et le pauvre de celui qui les pille?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Des témoins violents se lèvent, ils m’interrogent sur des choses que je n’ai pas connues;
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Ils m’ont rendu le mal pour le bien: mon âme est dans l’abandon.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Mais moi, quand ils ont été malades, je me vêtais d’un sac; j’humiliais mon âme dans le jeûne, et ma prière retournait dans mon sein.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
J’ai marché comme si ç’avait été mon compagnon, mon frère; triste, je me suis courbé comme celui qui mène deuil pour sa mère.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Mais, dans mon adversité, ils se sont réjouis et se sont rassemblés; les calomniateurs se sont rassemblés contre moi, et je ne l’ai pas su; ils m’ont déchiré et n’ont pas cessé;
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Avec d’impies parasites moqueurs ils ont grincé des dents contre moi.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Seigneur! jusques à quand regarderas-tu? Retire mon âme de leurs destructions, mon unique, des jeunes lions.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Je te célébrerai dans la grande congrégation, je te louerai au milieu d’un grand peuple.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Que ceux qui sont à tort mes ennemis ne se réjouissent pas de moi; que ceux qui me haïssent sans cause ne clignent pas l’œil.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Car ils ne parlent pas de paix; mais ils méditent des tromperies contre les hommes paisibles du pays.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Et ils ont élargi leur bouche contre moi; ils ont dit: Ha ha! ha ha! notre œil l’a vu.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Tu l’as vu, Éternel! ne garde pas le silence: Seigneur! ne t’éloigne pas de moi.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Éveille-toi, réveille-toi, pour me faire droit, mon Dieu et Seigneur, pour soutenir ma cause.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Juge-moi selon ta justice, ô Éternel, mon Dieu! et qu’ils ne se réjouissent pas à mon sujet.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Qu’ils ne disent pas dans leur cœur: Ha ha! [voilà] notre désir! Qu’ils ne disent pas: Nous l’avons englouti.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Que ceux qui se réjouissent de mon malheur soient tous ensemble honteux et confus; que ceux qui s’élèvent orgueilleusement contre moi soient couverts de honte et de confusion.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Qu’ils exultent et qu’ils se réjouissent ceux qui sont affectionnés à ma justice; et qu’ils disent continuellement: Magnifié soit l’Éternel qui prend plaisir à la paix de son serviteur!
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Et ma langue redira ta justice, ta louange, tout le jour.