Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
By David. Strive, Jehovah, with my strivers, fight with my fighters,
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Take hold of shield and buckler, and rise for my help,
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
And draw out spear and lance, To meet my pursuers. Say to my soul, 'Thy salvation I [am].'
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
They are ashamed and blush, those seeking my soul, Turned backward and confounded, Those devising my evil.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
They are as chaff before wind, And a messenger of Jehovah driving away.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Their way is darkness and slipperiness, And a messenger of Jehovah their pursuer.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For without cause they hid for me their netpit, Without cause they digged for my soul.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Meet him doth desolation — he knoweth not, And his net that he hid catcheth him, For desolation he falleth into it.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
And my soul is joyful in Jehovah, It rejoiceth in His salvation.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
All my bones say, 'Jehovah, who is like Thee, Delivering the poor from the stronger than he, And the poor and needy from his plunderer.'
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Violent witnesses rise up, That which I have not known they ask me.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
They pay me evil for good, bereaving my soul,
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
And I — in their sickness my clothing [is] sackcloth, I have humbled with fastings my soul, And my prayer unto my bosom returneth.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
As [if] a friend, as [if] my brother, I walked habitually, As a mourner for a mother, Mourning I have bowed down.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
And — in my halting they have rejoiced, And have been gathered together, Gathered against me were the smiters, And I have not known, They have rent, and they have not ceased;
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
With profane ones, mockers in feasts, Gnashing against me their teeth.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Lord, how long dost thou behold? Keep back my soul from their desolations, From young lions my only one.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
I thank Thee in a great assembly, Among a mighty people I praise Thee.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Mine enemies rejoice not over me [with] falsehood, Those hating me without cause wink the eye.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For they speak not peace, And against the quiet of the land, Deceitful words they devise,
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
And they enlarge against me their mouth, They said, 'Aha, aha, our eye hath seen.'
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Thou hast seen, O Jehovah, Be not silent, O Lord — be not far from me,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Stir up, and wake to my judgment, My God, and my Lord, to my plea.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Judge me according to Thy righteousness, O Jehovah my God, And they do not rejoice over me.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
They do not say in their heart, 'Aha, our desire.' They do not say, 'We swallowed him up.'
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
They are ashamed and confounded together, Who are rejoicing at my evil. They put on shame and confusion, Who are magnifying themselves against me.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
They sing and rejoice, who are desiring my righteousness, And they say continually, 'Jehovah is magnified, Who is desiring the peace of His servant.'
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
And my tongue uttereth Thy righteousness, All the day Thy praise!
