Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
David’s. Contend, O Yahweh, with them who contend with me, Make war upon them who make war upon me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Grasp buckler and shield, and arise in my help;
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Then draw the spear, and close up against my pursuers, Say to my soul, Thy salvation, I am!
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Let them be ashamed and confounded, who are seeking my life, —Let them turn back and be put to the blush, who are devising my hurt:
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Let them be as chaff before the wind, with, the messenger of Yahweh, pressing them on:
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Let their way become dark and slippery, with, the messenger of Yahweh, pursuing them.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For, without cause, have they hid for me, in a ditch, their net, —Without cause, have they digged [a pit] for my life.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
There shall reach him a ruin he could not know, —Yea, his own net which he hath hidden, shall capture him, Into that ruin, shall he fall!
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
But, my soul, shall exult in Yahweh, —shall be glad in his salvation.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
All my bones, shall say—O Yahweh, who is like unto thee? Rescuing the oppressed from one stronger than he, Yea the oppressed and the needy, from their spoiler.
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
There rise up witnesses helping forward violence and wrong, What I know not, they demand of me:
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
They repay me evil for good, Bereaving my soul.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
But, as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth, I humbled, with fasting, my soul, though, my prayer, unto mine own bosom, might return:
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Like as for a friend, like as for a brother of mine own, I walked to and fro, As though mourning for a mother, I gloomily bowed myself down.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
But, in mine overthrow, have they rejoiced, and gathered themselves together, —There gathered themselves together against me foolish men, and I knew it not, They have torn in pieces, and not been silent;
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Amidst profane praters of perversion, have they gnashed upon me with their teeth.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
My Lord! how long wilt thou look on? Bring back my soul out of their raging, from among lions, my solitary self.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
I will thank thee, in the midst of a great convocation, —In the midst of a mighty people, will I praise thee.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Let not them who are falsely my foes rejoice over me, As for them who hate me without cause, let them not wink the eye!
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For, no salvation, will they utter, —But, against the quiet of the land, deceitful things, do they devise;
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Yea they have opened wide against me their mouth, They have said, Aha! Aha! our own eye, hath seen!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Thou hast seen, O Yahweh, do not keep silence! O My Lord! be not far from me:
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Bestir thyself and wake up, to my vindication, O my God and My Lord!—to my plea:
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Vindicate me according to thy righteousness, O Yahweh, my God! And let them not rejoice over me:
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Let them not say in their heart, Aha! to our mind! Let them not say, We have swallowed him up!
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Let them turn pale, and then at once blush, who are rejoicing at my misfortune, —Let them be clothed with shame and confusion, who are magnifying themselves against me.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Let them shout in triumph and rejoice, who are desiring my justification; And let them say continually, Yahweh be magnified, Who hath taken pleasure in the prosperity of his servant.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Mine own tongue also, shall softly utter thy righteousness, —All the day long, —thy praise!
