Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
[A Psalm] of David. Strive thou, O LORD, with them that strive with me: fight thou against them that fight against me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Take hold of shield and buckler, and stand up for mine help.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Draw out also the spear, and stop the way against them that pursue me: say unto my soul, I am thy salvation.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Let them be ashamed and brought to dishonour that seek after my soul: let them be turned back and confounded that devise my hurt.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Let them be as chaff before the wind, and the angel of the LORD driving [them] on.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Let their way be dark and slippery, and the angel of the LORD pursuing them.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For without cause have they hid for me their net [in] a pit, without cause have they digged [a pit] for my soul.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Let destruction come upon him at unawares; and let his net that he hath hid catch himself: with destruction let him fall therein.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
And my soul shall be joyful in the LORD: it shall rejoice in his salvation.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
All my bones shall say, LORD, who is like unto thee, which deliverest the poor from him that is too strong for him, yea, the poor and the needy from him that spoileth him?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Unrighteous witnesses rise up; they ask me of things that I know not.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
They reward me evil for good, [to] the bereaving of my soul.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
But as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth: I afflicted my soul with fasting; and my prayer returned into mine own bosom.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
I behaved myself as though it had been my friend or my brother: I bowed down mourning, as one that bewaileth his mother.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
But when I halted they rejoiced, and gathered themselves together: the abjects gathered themselves together against me, and I knew [it] not; they did tear me, and ceased not:
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Like the profane mockers in feasts, they gnashed upon me with their teeth.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Lord, how long wilt thou look on? rescue my soul from their destructions, my darling from the lions.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
I will give thee thanks in the great congregation: I will praise thee among much people.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Let not them that are mine enemies wrongfully rejoice over me: neither let them wink with the eye that hate me without a cause.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For they speak not peace: but they devise deceitful words against them that are quiet in the land.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Yea, they opened their mouth wide against me; they said, Aha, aha, our eye hath seen it.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Thou hast seen it, O LORD; keep not silence: O Lord, be not far from me.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Stir up thyself, and awake to my judgment, [even] unto my cause, my God and my Lord.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Judge me, O LORD my God, according to thy righteousness; and let them not rejoice over me.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Let them not say in their heart, Aha, so would we have it: let them not say, We have swallowed him up.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Let them be ashamed and confounded together that rejoice at mine hurt: let them be clothed with shame and dishonour that magnify themselves against me.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Let them shout for joy, and be glad, that favour my righteous cause: yea, let them say continually, The LORD be magnified, which hath pleasure in the prosperity of his servant.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
And my tongue shall talk of thy righteousness, [and] of thy praise all the day long.
