Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Of David. Contend, Lord, with those who contend with me, do battle with those who do battle with me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Grasp shield and buckler, and rise up as my help.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Draw spear and battle-axe, confront those who pursue me. Assure me that you will help me.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Dishonor and shame be on those who are seeking my life! Defeat and confusion on those who are planning my hurt!
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
As chaff before wind may they be, with the Lord’s angel pursuing them.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Slippery and dark be their way, with his angel thrusting them on.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For they wantonly hid their net for me, and dug a pit to destroy me.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Upon them may ruin come unawares; may the net which they hid catch themselves, and into the pit may they fall.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Then I will exult in the Lord, and be joyful because of his help;
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
and all my being will say, “Who, O Lord, is like you, who save the helpless from those too strong for them, the poor and the helpless from those who despoil them?”
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Violent witnesses rise, and ask of me things that I know not.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Evil for good they requite me, leaving me inwardly comfortless.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
But when they were sick, I put on sackcloth, and chastened myself with fasting. I prayed with head bowed low,
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
as if for my friend or my brother. I went about bowed and in mourning, as one who laments his mother.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
When I stumbled, they gleefully gathered, strangers gathered around me, and tore at me without ceasing,
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
impiously mocking and mocking, bearing their teeth at me.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
How long, Lord, will you look on? Rescue me from their roaring, my precious life from the lions.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
I will then give you thanks in the great congregation, and praise you before many people.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Suffer not those to rejoice over me who are falsely my foes, suffer not those who without cause abhor me to wink with the eye.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For it is not peace that they speak of those who are quiet in the land; but treacherous charges they plot.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
With wide open mouths they shout, “Hurrah! Hurrah! With our own eyes we saw it.”
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
But you have seen, too, O Lord, keep not silence, O Lord, be not far from me.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Bestir you, awake, for my right my God, my Lord, for my cause.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
You are just, Lord: win for me justice, let them not rejoice over me,
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
inwardly saying, “Hurrah! The desire of our hearts at last! Now we have swallowed him up.”
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Shame and confusion together on those who rejoice at my hurt! Clothed with shame and dishonor be those who are haughty to me!
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Let such as delight in my cause ring out their gladness, and say evermore, “Great is the Lord whose delight is the well-being of his servant.”
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Then my tongue will tell of your justice, and all the day long of your praise.
