Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
“A psalm of David.” Contend, O LORD! with them that contend with me! Fight against them that fight against me!
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Take hold of shield and buckler, And stand up for my help!
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Draw forth the spear and the axe against my persecutors; Say to me, “I am thy salvation.”
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
May they be confounded and put to shame, who seek my life; May they be turned back with disgrace, who devise my hurt!
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
May they be like dust before the wind; May the angel of the LORD drive them!
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
May their way be dark and slippery, And may the angel of the LORD pursue them!
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For without cause they have laid for me a snare; Without cause they have digged for me a pit.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
May unforeseen destruction come upon them! May the snare which they have laid lay hold on themselves, And may they fall into destruction!
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Then shall my soul rejoice in the LORD; It shall exult in his protection.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
All my bones shall say, Who, O LORD! is like thee, Who dost rescue the afflicted from the oppressor, The afflicted and destitute from the spoiler?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
False witnesses have risen up; They charge me with that which has not entered my mind.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
They repay me evil for good; They cause bereavement to my soul.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
And yet I, during their sickness, clothed myself with sackcloth, And afflicted myself with fasting; And my prayer was turned to my bosom.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
I behaved myself as if he had been my friend or brother; I bowed down in sadness, as one mourning for his mother.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
But at my fall they rejoice, and gather themselves together; Revilers whom I know not assemble themselves against me; They tear me without ceasing.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
With base men who mock for their bread, They gnash at me with their teeth.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
How long, O LORD! wilt thou look on? O rescue my life from the destruction they plot for me; My precious life from these young lions!
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
I will thank thee in the great assembly! Before a numerous people I will praise thee.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Let not them that are my enemies wrongfully triumph over me; Let them not wink with the eye, who hate me without cause!
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For they speak not peace; They devise deceit against them that are quiet in the land.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Yea, they open their mouths wide against me; They say, “Aha, aha! our eyes seeth it.”
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Thou seest it, O LORD! be not silent! O LORD! be not far from me!
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Arouse thyself; awake for my defence! My God and my Lord, awake to my cause!
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Judge me according to thy righteousness, O Jehovah, my God! Let them not triumph over me!
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Let them not say in their hearts, “Aha! we have our wish!” Let them not say, “We have swallowed him up!”
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
May they all be confounded and brought to shame, Who rejoice at my calamity! May they be clothed with ignominy and disgrace, Who exalt themselves against me!
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Let them shout for joy, and be glad, Who favor my righteous cause; Let them ever say, “The LORD be praised, Who delighteth in the prosperity of his servant!”
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
So shall my tongue speak of thy righteousness, And daily repeat thy praise.
