Псалми 35

1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

For David himself. Judge thou, O Lord, them that wrong me: overthrow them that fight against me.

2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.

Take hold of arms and shield: and rise up to help me.

3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

Bring out the sword, and shut up the way against them that persecute me: say to my soul: I am thy salvation.

4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Let them be confounded and ashamed that seek after my soul. Let them be turned back and be confounded that devise against me.

5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Let them become as dust before the wind: and let the angel of the Lord straiten them.

6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Let their way become dark and slippery; and let the angel of the Lord pursue them.

7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

For without cause they have hidden their net for me unto destruction: without cause they have upbraided my soul.

8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Let the snare which he knoweth not come upon him: and let the net which he hath hidden catch him: and let the net which he hath hidden catch him: and into that very snare let them fall.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:

But my soul shall rejoice in the Lord; and shall be delighted in his salvation.

10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

All my bones shall say: Lord, who is like to thee? Who deliverest the poor from the hand of them that are stronger than he; the needy and the poor from them that strip him.

11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

Unjust witnesses rising up have asked me things I knew not.

12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

They repaid me evil for good: to the depriving me of my soul.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

But as for me, when they were troublesome to me, I was clothed with haircloth. I humbled my soul with fasting; and my prayer shall be turned into my bosom.

14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

As a neighbour and as an own brother, so did I please: as one mourning and sorrowful so was I humbled.

15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

But they rejoiced against me, and came together: scourges were gathered together upon me, and I knew not.

16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

They were separated, and repented not: they tempted me, they scoffed at me with scorn: they gnashed upon me with their teeth.

17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.

Lord, when wilt thou look upon me? rescue thou soul from their malice: my only one from the lions.

18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

I will give thanks to thee in a great church; I will praise thee in a strong people.

19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

Let not them that are my enemies wrongfully rejoice over me: who have hated me without cause, and wink with the eyes.

20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

For they spoke indeed peaceably to me; and speaking in the anger of the earth they devised guile.

21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

And they opened their mouth wide against me; they said: Well done, well done, our eyes have seen it.

22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,

Thou hast seen, O Lord, be not thou silent: O Lord, depart not from me.

23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

Arise, and be attentive to my judgment: to my cause, my God, and my Lord.

24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Judge me, O Lord my God according to thy justice, and let them not rejoice over me.

25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

Let them not say in their hearts: It is well, it is well, to our mind: neither let them say: We have swallowed him up.

26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Let them blush: and be ashamed together, who rejoice at my evils. Let them be clothed with confusion and shame, who speak great things against me.

27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Let them rejoice and be glad, who are well pleased with my justice, and let them say always: The Lord be magnified, who delights in the peace of his servant.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.

Any my tongue shall meditate thy justice, thy praise all the day long.