Псалми 35

1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

[A Psalm] of David. Strive, O Jehovah, with them that strive with me; fight against them that fight against me:

2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.

Take hold of shield and buckler, and stand up for my help;

3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

And draw out the spear, and stop [the way] against my pursuers: say unto my soul, I am thy salvation.

4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Let them be put to shame and confounded that seek after my life; let them be turned backward and brought to confusion that devise my hurt:

5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Let them be as chaff before the wind, and let the angel of Jehovah drive [them] away;

6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Let their way be dark and slippery, and let the angel of Jehovah pursue them.

7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

For without cause have they hidden for me their net [in] a pit; without cause they have digged [it] for my soul.

8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Let destruction come upon him unawares, and let his net which he hath hidden catch himself: for destruction let him fall therein.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:

And my soul shall be joyful in Jehovah; it shall rejoice in his salvation.

10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

All my bones shall say, Jehovah, who is like unto thee, who deliverest the afflicted from one stronger than he, yea, the afflicted and the needy from him that spoileth him!

11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

Unrighteous witnesses rise up; they lay to my charge things which I know not.

12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

They reward me evil for good, [to] the bereavement of my soul.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

But as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth; I chastened my soul with fasting, and my prayer returned into mine own bosom:

14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

I behaved myself as though [he had been] a friend, a brother to me; I bowed down in sadness, as one that mourneth [for] a mother.

15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

But at my halting they rejoiced, and gathered together: the slanderers gathered themselves together against me, and I knew [it] not; they did tear [me], and ceased not:

16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

With profane jesters for bread, they have gnashed their teeth against me.

17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.

Lord, how long wilt thou look on? Rescue my soul from their destructions, my only one from the young lions.

18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

I will give thee thanks in the great congregation; I will praise thee among much people.

19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

Let not them that are wrongfully mine enemies rejoice over me; let them not wink with the eye that hate me without cause.

20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

For they speak not peace; and they devise deceitful words against the quiet in the land.

21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

And they opened their mouth wide against me; they said, Aha! aha! our eye hath seen [it].

22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,

Thou hast seen [it], Jehovah: keep not silence; O Lord, be not far from me.

23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

Stir up thyself, and awake for my right, for my cause, my God and Lord!

24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Judge me, Jehovah my God, according to thy righteousness, and let them not rejoice over me.

25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

Let them not say in their heart, Aha! so would we have it. Let them not say, We have swallowed him up.

26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Let them be ashamed and brought to confusion together that rejoice at mine adversity; let them be clothed with shame and dishonour that magnify themselves against me.

27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Let them exult and rejoice that delight in my righteousness; and let them say continually, Jehovah be magnified, who delighteth in the prosperity of his servant.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.

And my tongue shall talk of thy righteousness, [and] of thy praise, all the day.