Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Of David. Contend with my opponents, O LORD; fight against those who fight against me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Take up Your shield and buckler; arise and come to my aid.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Draw the spear and javelin against my pursuers; say to my soul: “I am your salvation.”
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
May those who seek my life be disgraced and put to shame; may those who plan to harm me be driven back and confounded.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
May they be like chaff in the wind, as the angel of the LORD drives them away.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
May their path be dark and slick, as the angel of the LORD pursues.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For without cause they laid their net for me; without reason they dug a pit for my soul.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
May ruin befall them by surprise; may the net they hid ensnare them; may they fall into the hazard they created.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Then my soul will rejoice in the LORD and exult in His salvation.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
All my bones will exclaim, “Who is like You, O LORD, who delivers the afflicted from the aggressor, the poor and needy from the robber?”
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Hostile witnesses come forward; they make charges I know nothing about.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
They repay me evil for good, to the bereavement of my soul.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Yet when they were ill, I put on sackcloth; I humbled myself with fasting, but my prayers returned unanswered.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
I paced about as for my friend or brother; I was bowed down with grief, like one mourning for his mother.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
But when I stumbled, they assembled in glee; they gathered together against me. Assailants I did not know slandered me without ceasing.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Like godless jesters at a feast, they gnashed their teeth at me.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
How long, O Lord, will You look on? Rescue my soul from their ravages, my precious life from these lions.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Then I will give You thanks in the great assembly; I will praise You among many people.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Let not my enemies gloat over me without cause, nor those who hate me without reason wink in malice.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For they do not speak peace, but they devise deceitful schemes against those who live quietly in the land.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
They gape at me and say, “Aha, aha! Our eyes have seen!”
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
O LORD, You have seen it; be not silent. O Lord, be not far from me.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Awake and rise to my defense, to my cause, my God and my Lord!
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Vindicate me by Your righteousness, O LORD my God, and do not let them gloat over me.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Let them not say in their hearts, “Aha, just what we wanted!” Let them not say, “We have swallowed him up!”
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
May those who gloat in my distress be ashamed and confounded; may those who exalt themselves over me be clothed in shame and reproach.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
May those who favor my vindication shout for joy and gladness; may they always say, “Exalted be the LORD who delights in His servant’s well-being.”
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Then my tongue will proclaim Your righteousness and Your praises all day long.
