Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Strive thou, O Jehovah, with those who strive with me. Fight thou against those who fight against me.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Take hold of shield and buckler, and stand up for my help.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Draw out the spear also, and stop the way against those who pursue me. Say to my soul, I am thy salvation.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Let them be put to shame and brought to dishonor who seek after my soul. Let them be turned back and confounded who devise my hurt.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Let them be as chaff before the wind, and the agent of Jehovah driving them on.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Let their way be dark and slippery, and the agent of Jehovah pursuing them.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For without cause they have hid their net for me in a pit. Without cause they have dug a pit for my soul.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Let destruction come upon him unawares, and let his net that he has hid catch himself. Let him fall in it with destruction.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
And my soul shall be joyful in Jehovah. It shall rejoice in his salvation.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
All my bones shall say, Jehovah, who is like thee, who delivers a poor man from him who is too strong for him, yea, a poor and needy man from him who robs him?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Unrighteous witnesses rise up, they ask me of things that I know not.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
They reward me evil for good, to the bereaving of my soul.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
But as for me, when they were sick my clothing was sackcloth. I afflicted my soul with fasting, and my prayer returned into my own bosom.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
I behaved myself as though it had been my friend or my brother. I bowed down mourning, as he who bewails his mother.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
But in my adversity they rejoiced, and gathered themselves together. The wretches gathered themselves together against me, and I knew it not. They tore me, and ceased not.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Like the profane mockers in feasts, they gnashed upon me with their teeth.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Lord, how long will thou look on? Rescue my soul from their destructions, my darling from the lions.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
I will give thee thanks in the great assembly. I will praise thee among much people.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Let not those who are my enemies wrongfully rejoice over me. Neither let them wink with the eye who hate me without a cause.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For they speak not peace, but they devise deceitful words against those who are quiet in the land.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Yea, they opened their mouth wide against me. They said, Aha, aha, our eye has seen it.
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Thou have seen it, O Jehovah. Keep not silence. O Lord, be not far from me.
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Stir up thyself, and awake to the justice to me, to my cause, my God and my Lord.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Judge me, O Jehovah my God, according to thy righteousness, and let them not rejoice over me.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Let them not say in their heart, Aha, so would we have it. Let them not say, We have swallowed him up.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Let them be put to shame and confounded together who rejoice at my hurt. Let them be clothed with shame and dishonor who magnify themselves against me.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Let them shout for joy, and be glad, who favor my righteous cause. Yea, let them say continually, Jehovah be magnified, who has pleasure in the prosperity of his servant.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
And my tongue shall talk of thy righteousness and of thy praise all the day long.
