Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
(Af David.) HERRE, træt med dem, der trætter med mig, strid imod dem, der strider mod mig,
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
grib dit Skjold og dit Værge, rejs dig og hjælp mig,
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
tag Spyd og Økse frem mod dem, der forfølger mig, sig til min Sjæl: "Jeg er din Frelse!"
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Lad dem beskæmmes og blues, som vil mig til Livs, og de, der ønsker mig ondt, lad dem rødmende vige,
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
de blive som Avner for Vinden, og HERRENs Engel nedstøde dem,
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
deres Vej blive mørk og glat, og HERRENs Engel forfølge dem!
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Thi uden Grund har de sat deres Garn for mig, gravet min Sjæl en Grav.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Lad Undergang uventet ramme ham, lad Garnet, han satte, hilde ham selv, lad ham falde i Graven.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Min Sjæl skal juble i HERREN, glædes ved hans Frelse,
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
alle mine Ledemod sige: "HERRE, hvo er som du, du, som frelser den arme fra hans Overmand, den arme og fattige fra Røveren!"
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Falske Vidner står frem, de spørger mig om, hvad jeg ej kender til;
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
de lønner mig godt med ondt, min Sjæl er forladt.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Da de var syge, gik jeg i Sæk, med Faste spæged jeg mig, jeg bad med sænket Hoved,
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
som var det en Ven eller Broder; jeg gik, som sørged jeg over min Moder, knuget af Sorg.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Men nu jeg vakler, glæder de sig, de stimler sammen, Uslinger, fremmede for mig, stimler sammen imod mig, håner mig uden Ophør;
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
for min Venlighed dænger de mig med Hån, de skærer Tænder imod mig.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Herre, hvor længe vil du se til? Frels dog min Sjæl fra deres Brøl, min eneste fra Løver.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Jeg vil takke dig i en stor Forsamling, love dig blandt mange Folk.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Lad ej dem, som med Urette er mine Fjender, glæde sig over mig, lad ej dem, som hader mig uden Grund, sende spotske Blikke!
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Thi de taler ej Fred mod de stille i Landet udtænker de Svig;
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
de spærrer Munden op imod mig og siger: "Ha, ha! Vi så det med egne Øjne!"
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Du så det, HERRE, vær ikke tavs, Herre, hold dig ej borte fra mig;
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
rejs dig, vågn op for min Ret, for min Sag, min Gud og Herre,
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
døm mig efter din Retfærd HERRE, min Gud, lad dem ikke glæde sig over mig
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Og sige i Hjertet: "Ha! som vi ønsked!" lad dem ikke sige: "Vi slugte ham!"
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Til Skam og Skændsel blive enhver, hvem min Ulykke glæder; lad dem, der hovmoder sig over mig, hyldes i Spot og Spe.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Men de, der vil min Ret, lad dem juble og glæde sig, stadigen sige: "Lovet være HERREN, som under sin Tjener Fred!"
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Min Tunge skal forkynde din Retfærd, Dagen igennem din Pris.
