Псалми 35
1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Davidov. Optuži, Jahve, tužitelje moje i napadni one koji mene napadaju!
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Stavi oklop, uzmi štit svoj i ustani meni u pomoć!
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Zavitlaj kopljem i presretni progonitelje moje, reci mojoj duši: “Ja sam tvoje spasenje.”
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
Nek' se smetu i postide koji život moj traže, nek' uzmaknu i nek' se posrame koji mi propast snuju!
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
Nek' budu k'o pljeva na vjetru kad ih Anđeo Jahvin potjera!
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
Mračni i skliski bili im putovi kad ih Anđeo Jahvin bude gonio!
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
Bez razloga napeše mi mrežu, bez razloga grob duši mojoj iskopaše.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
Propast će ih stići iznenada, u mrežu koju napeše sami će se uhvatiti, past će u jamu što je iskopaše!
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
A moja će duše klicati u Jahvi, radovat će se u spasenju njegovu.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
Sve će kosti moje govoriti: Tko je, Jahve, poput tebe koji ubogog spasavaš od silnika, jadnika i siromaha od pljačkaša?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Ustadoše svjedoci opaki: pitaju me za ono što ne znam.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
Vraćaju mi zlo za dobro, duša moja zapada u osamu.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
U bolesti njihovoj nosio sam kostrijet, dušu svoju postom morio, i molitva mi se u krilo vraćala.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Kao za prijateljem, za bratom - obilažah tužan; od žalosti se pogurih kao onaj što za majkom žali.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
A sada kad posrnuh ja, oni se raduju, skupiše se protiv mene da udare iznenada, i bez prestanka oni me razdiru.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Ruglom na ruglo iskušavaju me i zubima škripaju na mene.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
O Jahve, dokle ćeš gledati? Istrgni mi dušu nasrtajima njihovim, otmi lavovima jedino dobro moje!
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Zahvalit ću ti u velikom zboru, slavit ću te među pukom brojnim.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
Nek' se ne raduju nada mnom dušmani nepravedni, nek' ne namiguju očima oni koji me nizašto mrze!
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
Jer oni ne misle o miru, već spletke snuju protiv mirnih u zemlji.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Razvaljuju svoja usta na me i govore: “Ha, ha, vidjesmo očima svojim!”
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Ti sve vidiš, o Jahve! Nemoj šutjeti! Gospode, od mene se ne udaljuj!
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Preni se, ustani da me obraniš, Bože moj, Gospode, vodi parnicu moju!
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Po svojoj me pravdi sudi, Jahve, Bože moj, nek' se ne raduju nada mnom!
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
Nek' ne misle u srcu: “Ispunila nam se želja!” Nek' ne reknu: “Progutali smo ga!”
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
Nek' se postide i posrame svi zajedno koji se nesreći mojoj raduju! Nek' se odjenu stidom i sramotom oni koji se podižu na me!
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
Nek' radosno kliču kojima je pravo moje na srcu i nek' svagda govore: “Velik je Jahve! Milo mu je spasenje sluge njegova!”
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
A moj će jezik kazivati pravdu tvoju i hvalu tebi navijeke.
