Псалми 31

1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.

У Тебе се, Господе, уздам; немој ме оставити под срамотом довека, по правди својој избави ме.

2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.

Пригни к мени ухо своје, похитај, помози ми. Буди ми камени град, тврда ограда, где бих се спасао.

3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

Јер си Ти камена гора моја и ограда моја, имена свог ради води ме и управљај мном.

4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.

Извади ме из мреже коју ми тајно заместише; јер си Ти крепост моја.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.

У Твоју руку предајем дух свој; избављао си ме, Господе, Боже истинити!

6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

Ненавидим оне који поштују пропадљиве идоле; ја се у Господа уздам.

7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,

Радоваћу се и веселити се о милости Твојој, кад погледаш на моју муку, познаш тугу душе моје,

8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

Не даш ме у руку непријатељу, поставиш ноге моје на пространом месту.

9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

Смилуј се на ме, Господе; јер ме је туга, од јада изнеможе око моје, душа моја и срце моје;

10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

Ишчиле у жалости живот мој, и године моје у уздисању; ослаби од муке крепост моја, и кости моје сасахнуше.

11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Од мноштва непријатеља својих постадох подсмех и суседима својим, и страшило знанцима својим; који ме виде на улици беже од мене.

12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;

Заборављен сам као мртав, нема ме у срцима; ја сам као разбијен суд.

13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

Јер слушам грдњу од многих, од свуда страх, кад се договарају на ме, мисле ишчупати душу моју.

14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

А ја се, Господе, у Тебе уздам и велим: Ти си Бог мој.

15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

У Твојој су руци дани моји; отми ме из руку непријатеља мојих, и од оних, који ме гоне.

16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

Покажи светло лице своје слузи свом; спаси ме милошћу својом.

17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)

Господе! Немој ме оставити под срамотом; јер Тебе призивам. Нек се посраме безбожници, нека замукну и падну у пакао. (Sheol h7585)

18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

Нека онеме уста лажљива, која говоре на праведника обесно, охоло и с поругом.

19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

Како је много у Тебе добра, које чуваш за оне који Те се боје, и које дајеш онима који се у Те уздају пред синовима човечијим!

20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

Сакриваш их под кров лица свог од буна људских; склањаш их под сен од свадљивих језика.

21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

Да је благословен Господ, што ми показа дивну милост као да ме уведе у тврд град!

22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

Ја рекох у сметњи својој: Одбачен сам од очију Твојих; али Ти чу молитвени глас мој кад Те призвах.

23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

Љубите Господа сви свети Његови; Господ држи веру; и увршено враћа онима који поступају охоло.

24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

Будите слободни, и нека буде јако срце ваше, сви који се у Господа уздате.