< Псалми 31 >
1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
Начальнику хора. Псалом Давида. На Тебя, Господи, уповаю, да не постыжусь вовек; по правде Твоей избавь меня;
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
приклони ко мне ухо Твое, поспеши избавить меня. Будь мне каменною твердынею, домом прибежища, чтобы спасти меня,
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
ибо Ты каменная гора моя и ограда моя; ради имени Твоего води меня и управляй мною.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
Выведи меня из сети, которую тайно поставили мне, ибо Ты крепость моя.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
В Твою руку предаю дух мой; Ты избавлял меня, Господи, Боже истины.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
Ненавижу почитателей суетных идолов, но на Господа уповаю.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
Буду радоваться и веселиться о милости Твоей, потому что Ты призрел на бедствие мое, узнал горесть души моей
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
и не предал меня в руки врага; поставил ноги мои на пространном месте.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
Помилуй меня, Господи, ибо тесно мне; иссохло от горести око мое, душа моя и утроба моя.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
Истощилась в печали жизнь моя и лета мои в стенаниях; изнемогла от грехов моих сила моя, и кости мои иссохли.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
От всех врагов моих я сделался поношением даже у соседей моих и страшилищем для знакомых моих; видящие меня на улице бегут от меня.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
Я забыт в сердцах, как мертвый; я - как сосуд разбитый,
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
ибо слышу злоречие многих; отовсюду ужас, когда они сговариваются против меня, умышляют исторгнуть душу мою.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
А я на Тебя, Господи, уповаю; я говорю: Ты - мой Бог.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
В Твоей руке дни мои; избавь меня от руки врагов моих и от гонителей моих.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
Яви светлое лице Твое рабу Твоему; спаси меня милостью Твоею.
17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol )
Господи! да не постыжусь, что я к Тебе взываю; нечестивые же да посрамятся, да умолкнут в аде. (Sheol )
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
Да онемеют уста лживые, которые против праведника говорят злое с гордостью и презреньем.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
Как много у Тебя благ, которые Ты хранишь для боящихся Тебя и которые приготовил уповающим на Тебя пред сынами человеческими!
20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
Ты укрываешь их под покровом лица Твоего от мятежей людских, скрываешь их под сенью от пререкания языков.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
Благословен Господь, что явил мне дивную милость Свою в укрепленном городе!
22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
В смятении моем я думал: “отвержен я от очей Твоих”; но Ты услышал голос молитвы моей, когда я воззвал к Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
Любите Господа, все праведные Его; Господь хранит верных и поступающим надменно воздает с избытком.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
Мужайтесь, и да укрепляется сердце ваше, все надеющиеся на Господа!