Псалми 31
1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
To the chief Musician, A Psalm of David. In thee, O LORD, do I put my trust; let me never be ashamed: deliver me in thy righteousness.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
Bow down thy ear to me; deliver me speedily: be thou my strong rock, for an house of defence to save me.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
For thou art my rock and my fortress; therefore for thy name’s sake lead me, and guide me.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
Pull me out of the net that they have laid secretly for me: for thou art my strength.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
Into thy hand I commit my spirit: thou hast redeemed me, O LORD God of truth.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
I have hated them that regard lying vanities: but I trust in the LORD.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
I will be glad and rejoice in thy mercy: for thou hast considered my trouble; thou hast known my soul in adversities;
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
And hast not shut me up into the hand of the enemy: thou hast set my feet in a large place.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
Have mercy upon me, O LORD, for I am in trouble: my eye is consumed with grief, yea, my soul and my body.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
For my life is spent with grief, and my years with sighing: my strength faileth because of my iniquity, and my bones are consumed.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
I was a reproach among all my enemies, but especially among my neighbours, and a fear to my acquaintance: they that saw me without fled from me.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
I am forgotten as a dead man out of mind: I am like a broken vessel.
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
For I have heard the slander of many: fear was on every side: while they took counsel together against me, they devised to take away my life.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
But I trusted in thee, O LORD: I said, Thou art my God.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
My times are in thy hand: deliver me from the hand of my enemies, and from them that persecute me.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
Make thy face to shine upon thy servant: save me for thy mercies’ sake.
17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
Let me not be ashamed, O LORD; for I have called upon thee: let the wicked be ashamed, and let them be silent in the grave. (Sheol h7585)
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
Let the lying lips be put to silence; which speak grievous things proudly and contemptuously against the righteous.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
O how great is thy goodness, which thou hast laid up for them that fear thee; which thou hast wrought for them that trust in thee before the sons of men!
20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
Thou shalt hide them in the secret of thy presence from the pride of man: thou shalt keep them secretly in a pavilion from the strife of tongues.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
Blessed be the LORD: for he hath showed me his marvellous kindness in a strong city.
22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
For I said in my haste, I am cut off from before thy eyes: nevertheless thou heardest the voice of my supplications when I cried to thee.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
O love the LORD, all ye his saints: for the LORD preserveth the faithful, and plentifully rewardeth the proud doer.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
Be of good courage, and he shall strengthen your heart, all ye that hope in the LORD.
