Псалми 31
1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
To the Chief Musician. A Melody of David. In thee, O Yahweh, have I sought refuge, Let me not be ashamed to times age-abiding, In thy righteousness, deliver me:
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
Incline unto me, thine ear, Speedily rescue me, —Become to me a Rock of refuge, a Place of security, For saving me.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
Because, my mountain crag and my stronghold, thou art, Therefore, for the sake of thine own Name, wilt thou lead me and guide me?
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
Wilt thou bring me forth, out of the net which they have hidden for me? For, thou, art my refuge.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
Into thy hand, do I commit my spirit—Thou hast ransomed me, O Yahweh, GOD most faithful.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
I hate such as give heed to false vanities, I, then, in Yahweh, have set my hope.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
I will indeed exult and rejoice, in thy lovingkindness, —In that thou hast looked upon my humiliation, thou hast taken note that in distresses was my life;
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
And hast not shut me up in the hand of the foe, Thou hast given standing, in a roomy place, unto my feet.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
Show me favour, O Yahweh, for in distress am I, —Wasted with vexation, is mine eye—my soul and my body;
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
For, consumed with sorrow, is my life, and my years with sighing, —My strength hath staggered with my humiliation, and, my bones, are without marrow.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
By reason of all mine adversaries, have I become a reproach. Even to my neighbours, altogether, and a dread to mine acquaintance, —They who have seen me abroad, have fled from me:
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
I have been forgotten, like one dead—out of mind, I have been as a missing vessel.
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
For I have heard the whispering of many—A terror round about! When they have sat in conclave together against me, to take away my life, have they intrigued.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
I, therefore. in thee, have put my trust, O Yahweh, I have said, My God, thou art!
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
In thy hand, are my times, Rescue me from the hand of my foes and from my pursuers!
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
Cause thy face to shine upon thy servant, Save me in thy lovingkindness.
17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
O Yahweh! let me not be ashamed, For I have called upon thee, Let the lawless be ashamed, Go down in silence to hades! (Sheol h7585)
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
Let false lips be made dumb, —which are speaking—against a righteous one—arrogantly, with pride and contempt.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
How great is thy goodness, which thou hast hidden away for them who revere thee, —Thou hast wrought for them who seek refuge in thee, in sight of the sons of men.
20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
Thou wilt conceal them, in the secrecy of thine own presence, from the conspiracies of men, —Thou wilt hide them in a pavilion, from the strife of tongues.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
Blessed be Yahweh, for he hath made wonderful his lovingkindness for me, in a fortified city.
22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
But, I, had said in mine alarm, I am cut off from before thine eyes, —But, indeed, thou didst hear the voice of my supplication, when I cried for help unto thee.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
Love Yahweh, all ye his men of lovingkindness, —Faithfulness, doth Yahweh observe, but repayeth abundantly him that worketh proudly.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
Be strong, and let your heart be bold, all ye who are waiting for Yahweh.
