Псалми 31
1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
“To the chief musician, a psalm of David.” In thee, O Lord, do I put my trust; Oh that I may never be put to shame: through thy righteousness do thou release me.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
Bend unto me thy ear; speedily deliver me: be thou unto me as a rock of protection, as a mountain strong-hold to save me.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
For my rock and my stronghold art thou; and for the sake of thy name lead me, and guide me.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
Draw me out of the net which they have laid secretly for me; for thou art my protection.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
Into thy hand do I commit my spirit: thou redeemest me, O Lord, the God of truth.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
I hate those that depend on lying vanities; but I trust indeed in the Lord.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
I will be glad and rejoice in thy kindness; because thou hast seen my misery; thou hast taken cognizance of the distresses of my soul;
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
And thou hast not surrendered me into the hand of the enemy: thou hast caused my feet to stand on an ample space.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
Be gracious unto me, O Lord, for I am in distress; my eye is consumed through vexation—my soul [too] and my body.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
For my life is spent with sorrow, and my years with sighing, my strength faileth because of my iniquity, and my bones are consumed.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
Because of all my assailants am I become a reproach, and unto my neighbors greatly so, and a terror to my acquaintance, those that see me abroad flee away from me.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
I am forgotten as a dead man out of the heart: I am become like a perishable vessel.
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
For I have heard the slandering of many; terror was on every side, while they took counsel together against me: to take away my life did they purpose.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
But I trusted well in thee, O Lord: I said, Thou art my God.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
In thy hand are my destinies: deliver me from the hand of my enemies, and from my persecutors.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
Let thy face shine upon thy servant: save me through thy kindness.
17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
O Lord, let me not be put to shame; for I have called on thee: let the wicked be put to shame, let them be silent, [passing] to the nether world. (Sheol h7585)
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
Let the lying lips be made dumb, which speak hard things against the righteous, with pride and contempt.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
Oh how great is thy goodness, which thou hast treasured up for those that fear thee; which thou hast wrought for those that trust in thee before the sons of men!
20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
Thou wilt conceal them in the secret of thy presence from the conspiracy of men: thou wilt keep them secretly in a pavilion from the strife of tongues.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
Blessed be the Lord: for he hath shown me his kindness wonderfully in a beleaguered city.
22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
And yet had I said in my despondency, I am cut off from before thy eyes: nevertheless thou didst hear the voice of my supplications when I cried loudly unto thee.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
Oh love the Lord, all ye his pious ones: the Lord preserveth the faithful, and recompenses the presumption of him that acteth proudly.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
Be strong, and let your heart be of good courage, all ye that hope in the Lord.
