Псалми 31
1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
For the end, a Psalm of David, [an utterance] of extreme fear. O Lord, I have hoped in thee; let me never be ashamed: deliver me in thy righteousness and rescue me.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
Incline thine ear to me; make haste to rescue me: be thou to me for a protecting God, and for a house of refuge to save me.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
For thou art my strength and my refuge; and thou shalt guide me for thy name's sake, and maintain me.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
Thou shalt bring me out of the snare which they have hidden for me; for thou, O Lord, art my defender.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
Into thine hands I will commit my spirit: thou hast redeemed me, O Lord God of truth.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
Thou has hated them that idly persist in vanities: but I have hoped in the Lord.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
I will exult and be glad in thy mercy: for thou hast looked upon mine affliction; thou hast saved my soul from distresses.
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
And thou hast not shut me up into the hands of the enemy: thou hast set my feet in a wide place.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
Pity me, O Lord, for I am afflicted: my eye is troubled with indignation, my soul and by belly.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
For my life is spent with grief, and my years with groanings: my strength has been weakened through poverty, and my bones are troubled.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
I became a reproach among all mine enemies, but exceedingly so to my neighbours, and a fear to mine acquaintance: they that saw me without fled from me.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
I have been forgotten as a dead man out of mind: I am become as a broken vessel.
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
For I heard the slander of many that dwelt round about: when they were gathered together against me, they took counsel to take my life.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
But I hoped in thee, O Lord: I said, Thou art my God.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
My lots are in thy hands: deliver me from the hand of mine enemies,
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
and from them that persecute me. Make thy face to shine upon thy servant: save me in thy mercy.
17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
O Lord, let me not be ashamed, for I have called upon thee: let the ungodly be ashamed, and brought down to Hades. (Sheol h7585)
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
Let the deceitful lips become dumb, which speak iniquity against the righteous with pride and scorn.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
How abundant is the multitude of thy goodness, O Lord, which thou hast laid up for them that fear thee! thou hast wrought [it] out for them that hope on thee, in the presence of the sons of men.
20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
Thou wilt hide them in the secret of thy presence from the vexation of man: thou wilt screen them in a tabernacle from the contradiction of tongues.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
Blessed be the Lord: for he has magnified his mercy in a fortified city.
22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
But I said in my extreme fear, I am cast out from the sight of thine eyes: therefore thou didst hearken, O Lord, to the voice of my supplication when I cried to thee.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
Love the Lord, all ye his saints: for the Lord seeks for truth, and renders [a reward] to them that deal very proudly.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
Be of good courage, and let your heart be strengthened, all ye that hope in the Lord.
