Псалми 31

1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.

Til Sangmesteren; en Psalme af David. Herre! jeg tror paa dig, lad mig ikke beskæmmes evindelig; udfri mig ved din Retfærdighed.

2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.

Bøj dit Øre til mig, red mig hastelig; vær mig en fast Klippe, en sikker Borg til at frelse mig.

3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

Thi du er min Klippe og min Befæstning, og for dit Navns Skyld vil du lede mig og føre mig.

4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.

Du vil udføre mig af Garnet, som de have skjult for mig; thi du er min Styrke.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.

I din Haand befaler jeg min Aand; du forløste mig, Herre, du sande Gud!

6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

Jeg hader dem, som tage Vare paa Løgnens Gøglebilleder; men paa Herren forlader jeg mig.

7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,

Jeg vil fryde mig og være glad ved din Miskundhed; thi du har set min Elendighed, du har kendt min Sjæleangest.

8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

Du overantvordede mig ikke i Fjendens Haand; du lod mine Fødder staa paa et vidt Rum.

9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

Herre! vær mig naadig, thi jeg er angest; hentæret af Sorg er mit Øje, min Sjæl og min Krop.

10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

Thi mit Liv er svundet hen i Bedrøvelse og mine Aar i Suk; min Kraft er brudt for min Misgernings Skyld, og mine Ben ere hentørrede.

11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Ved alle mine Fjender er jeg bleven til Spot, og det i rigt Maal for mine Naboer og til Forskrækkelse for mine Kyndinge; de, som saa mig udenfor, flyede fra mig.

12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;

Jeg blev glemt, ude af Sinde som en død, jeg var som et Kar, der gaar tabt.

13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

Thi jeg hørte manges Bagtalelse, der var Rædsel trindt omkring; idet de raadsloge sammen over mig, tænkte de at tage Livet af mig.

14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

Men jeg forlader mig paa dig, Herre! jeg sagde: Du er min Gud.

15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

Mine Tider ere i din Haand; red mig fra mine Fjenders Haand og fra dem, som forfølge mig.

16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

Lad dit Ansigt lyse over din Tjener; frels mig ved din Miskundhed.

17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)

Herre! lad mig ikke beskæmmes, thi jeg har kaldt paa dig; lad de ugudelige beskæmmes, lad dem tie i Dødsriget. (Sheol h7585)

18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

Lad de falske Læber blive stumme, som tale frækt i Hovmod og Foragt imod den retfærdige.

19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

Hvor stor er din Godhed, som du har gemt for dem, som dig frygte, hvilken du har udvist imod dem, som tro paa dig, for Menneskens Børn.

20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

Du vil skjule dem i dit Ansigts Skjul for Menneskers Sammensværgelser; du vil gemme dem i en Hytte for Tungers Kiv.

21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

Lovet være Herren! thi han har underligt bevist sin Miskundhed imod mig i en fast Stad.

22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

Og jeg sagde, der jeg var forfærdet: Jeg er udryddet fra dine Øjne; men du hørte mine ydmyge Begæringers Røst, da jeg raabte til dig.

23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

Elsker Herren, alle hans hellige! Herren bevarer de trofaste og betaler i Overmaal ham, som øver Hovmod.

24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

Værer frimodige, og han skal styrke eders Hjerte, alle I, som haabe paa Herren!