Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
¡Dios mío, Dios mío! ¿por qué me has dejado? ¿estás lejos de mi salud, de las palabras de mi gemido?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Dios mío, clamo de día, y no oyes; y de noche, y no hay para mí silencio.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Y tú, santo, habitante, alabanzas de Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
En ti esperaron nuestros padres: esperaron, y los salvaste.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Clamaron a ti, y fueron librados: esperaron en ti, y no se avergonzaron.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Y yo, gusano, y no varón: vergüenza de hombres y desecho del pueblo.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Todos los que me ven, escarnecen de mí: echan de los labios, menean la cabeza.
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
Remíte se a Jehová, líbrele, que le quiere bien.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Empero tú eres el que me sacó del vientre: el que me haces esperar desde los pechos de mi madre.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Sobre ti estoy echado desde la matriz: desde el vientre de mi madre tú eres mi Dios.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
No te alejes de mí, porque la angustia está cerca: porque no hay quien ayude.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Rodeáronme muchos toros: fuertes toros de Basán me cercaron.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Abrieron sobre mí su boca, como león que hace presa y que brama.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Como aguas me escurrí, y descoyuntáronse todos mis huesos: mi corazón fue como cera desliéndose en medio de mis entrañas.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Secóse como un tiesto mi vigor, y mi lengua se pegó a mis paladares: y en el polvo de la muerte me has puesto.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Porque me rodearon perros: cercáronme cuadrilla de malignos: horadaron mis manos y mis pies.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Contaría todos mis huesos: ellos miran, me consideran:
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
Partieron entre sí mis vestidos: y sobre mi ropa echaron suertes.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Mas tú, Jehová, no te alejes: fortaleza mía, apresúrate para mi socorro.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Escapa de la espada mi alma; de poder del perro mi única.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Sálvame de la boca del león: y de los cuernos de los unicornios óyeme.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Contaré tu nombre a mis hermanos: en medio de la congregación te alabaré.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Los que teméis a Jehová, alabádle; toda la simiente de Jacob, glorificádle; y teméd de él toda la simiente de Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Porque no menospreció, ni abominó, la aflicción del pobre, ni escondió su rostro de él: y cuando clamó a él, le oyó.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
De ti será mi alabanza en la grande congregación: mis votos pagaré delante de los que le temen.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Comerán los pobres, y hartarse han: alabarán a Jehová los que le buscan: vivirá vuestro corazón para siempre.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Acordarse han, y volverse han a Jehová todos los términos de la tierra; y humillarse han delante de ti todas las familias de las gentes.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Porque de Jehová es el reino: y él se enseñoreará de las naciones.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Comieron, y adoraron todos los gruesos de la tierra: delante de él se arrodillaron todos los que descienden al polvo: y sus almas no vivificaron.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
La simiente le servirá: será contada a Jehová perpetuamente.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Vendrán, y anunciarán al pueblo que naciere, su justicia que él hizo.
