Псалми 22

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Думнезеуле! Думнезеуле! Пентру че м-ай пэрэсит ши пентру че Те депэртезь фэрэ сэ-мь ажуць ши фэрэ с-аскулць плынӂериле меле?

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Стриг зиуа, Думнезеуле, ши ну-мь рэспунзь; стриг ши ноаптя, ши тот н-ам одихнэ.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Тотушь Ту ешть Чел Сфынт ши Ту локуешть ын мижлокул лауделор луй Исраел.

4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Ын Тине се ынкредяу пэринций ноштри; се ынкредяу ши-й избэвяй.

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Стригау кэтре Тине ши ерау скэпаць; се ынкредяу ын Тине ши ну рэмыняу де рушине.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Дар еу сунт верме, ну ом, ам ажунс де окара оаменилор ши диспрецуит де попор.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Тоць чей че мэ вэд ышь бат жок де мине, ышь дескид гура, дау дин кап ши зик:

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

„С-а ынкрезут ын Домнул! Сэ-л мынтуяскэ Домнул, сэ-л избэвяскэ, фииндкэ-л юбеште!”

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Да, Ту м-ай скос дин пынтечеле мамей, м-ай пус ла адэпост де орьче грижэ ла цыцеле мамей меле;

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

де кынд ерам ла сынул мамей ам фост суб паза Та, дин пынтечеле мамей ай фост Думнезеул меу.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Ну Те депэрта де мине, кэч с-апропие неказул ши нимень ну-мь вине ын ажутор.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

О мулциме де таурь сунт ымпрежурул меу, ниште таурь дин Басан мэ ынконжоарэ.

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Ышь дескид гура ымпотрива мя, ка ун леу каре сфышие ши рэкнеште.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Ам ажунс ка апа каре се скурӂе ши тоате оаселе ми се деспарт; ми с-а фэкут инима ка чара ши се топеште ынэунтрул меу.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Ми се усукэ путеря ка лутул ши ми се липеште лимба де черул гурий; м-ай адус ын цэрына морций.

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Кэч ниште кынь мэ ынконжоарэ, о чатэ де нелеӂюиць дау тыркоале ымпрежурул меу, мь-ау стрэпунс мыниле ши пичоареле;

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

тоате оаселе аш путя сэ ми ле нумэр. Ей ынсэ пындеск ши мэ привеск;

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

ышь ымпарт хайнеле меле ынтре ей ши траг ла сорць пентру кэмаша мя.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Дар Ту, Доамне, ну Те депэрта! Ту, Тэрия мя, вино деграбэ ын ажуторул меу!

20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Скапэ-мь суфлетул де сабие ши вяца дин гяреле кынилор!

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Скапэ-мэ дин гура леулуй ши скоате-мэ дин коарнеле биволулуй!

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Вой вести Нумеле Тэу фрацилор мей ши Те вой лэуда ын мижлокул адунэрий.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Чей че вэ темець де Домнул, лэудаци-Л! Вой тоць, сэмынца луй Иаков, слэвици-Л! Кутремураци-вэ ынаинтя Луй, вой тоць, сэмынца луй Исраел!

24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Кэч Ел нич ну диспрецуеште, нич ну урэште неказуриле челуй ненорочит ши ну-Шь аскунде Фаца де ел, чи ыл аскултэ кынд стригэ кэтре Ел.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Ын адунаря чя маре, Ту вей фи причина лауделор меле ши-мь вой ымплини журуинцеле ын фаца челор че се тем де Тине.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Чей сэрачь вор мынка ши се вор сэтура, чей че каутэ пе Домнул Ыл вор лэуда. Веселэ сэ вэ фие инима пе вечие!

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Тоате марӂиниле пэмынтулуй ышь вор адуче аминте ши се вор ынтоарче ла Домнул; тоате фамилииле нямурилор се вор ынкина ынаинтя Та.

28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

Кэч а Домнулуй есте Ымпэрэция: Ел стэпынеште песте нямурь.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Тоць чей путерничь де пе пэмынт вор мынка ши се вор ынкина ши ей; ынаинтя Луй се вор плека тоць чей че се кобоарэ ын цэрынэ, чей че ну пот сэ-шь пэстрезе вяца.

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

О сэмынцэ де оамень Ый ва служи ши се ва ворби деспре Домнул кэтре чей че вор вени дупэ ей.

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Ачештя вор вени ши вор вести дрептатя Луй, вор вести лукраря Луй попорулуй каре се ва наште.