Псалми 22

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Salmo de Davi para o regente, como em “cerva da manhã”: Deus meu, Deus meu, por que me desamparaste? Longe [estás] de meu livramento [e] das palavras de meu gemido.

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Deus meu, eu clamo de dia, e tu não me respondes; também [clamo] de noite, e não tenho sossego.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Porém tu és Santo, que habitas [nos] louvores de Israel.

4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Nossos pais confiaram em ti; eles confiaram, e tu os livraste.

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Eles clamaram a ti, e escaparam [do perigo]; eles confiaram em ti, e não foram envergonhados.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Mas eu sou um verme, e não um homem; [sou] humilhado pelos homens, e desprezado pelo povo.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Todos os que me veem zombam de mim; abrem os lábios [e] sacodem a cabeça, [dizendo]:

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Ele confiou no “SENHOR”; [agora] que ele o salve e o liberte; pois se agrada nele.

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Tu és o que me tiraste do ventre; [e] o que me deu segurança, [estando eu] junto aos seios de minha mãe.

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Eu fui lançado sobre ti desde [que saí d] o útero; desde o ventre de minha mãe tu [és] meu Deus.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Não fiques longe de mim, porque a minha angústia está perto; pois não há quem [me] ajude.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Muitos touros me cercaram; fortes de Basã me rodearam.

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Abriram contra mim suas bocas, [como] leão que despedaça e ruge.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Eu me derramei como água, e todos os meus ossos se soltaram uns dos outros; meu coração é como cera, [e] se derreteu por entre meus órgãos.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Minha força se secou como um caco de barro, e minha língua está grudada no céu da boca; e tu me pões no pó da morte;

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Porque cães ficaram ao meu redor; uma multidão de malfeitores me cercou; perfuraram minhas mãos e meus pés.

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Eu poderia contar todos os meus ossos; eles estão [me] olhando, e prestando atenção em mim.

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Eles repartem entre si minhas roupas; e sobre minha vestimenta eles lançam sortes.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Porém tu, SENHOR, não fiques longe; força minha, apressa-te para me socorrer.

20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Livra minha alma da espada; [e] minha vida da violência do cão.

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Salva-me da boca do leão; e responde-me dos chifres dos touros selvagens.

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

[Então] eu contarei teu nome a meus irmãos; no meio da congregação eu te louvarei.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Vós que temeis ao SENHOR, louvai a ele! E vós, de toda a semente de Jacó, glorificai a ele! Prestai culto a ele, vós de toda a semente de Israel.

24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Porque ele não desprezou nem abominou a aflição do aflito, nem escondeu seu rosto dele; mas sim, quando [o aflito] clamou, ele [o] ouviu.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Meu louvor será para ti na grande congregação; eu pagarei meus juramentos perante os que o temem.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Os humilhados comerão, e ficarão fartos; louvarão ao SENHOR aqueles que o buscam; vosso coração viverá para sempre.

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Todos os extremos da terra se lembrarão [disso], e se converterão ao SENHOR; e todas as gerações das nações adorarão diante de ti.

28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

Porque o reino [pertence] ao SENHOR; e ele governa sobre as nações.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Todos os ricos da terra comerão e adorarão, [e] perante o rosto dele se prostrarão todos os que descem ao pó, e [que] não podem manter viva sua alma.

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

A descendência o servirá; ela será contada ao Senhor, para a geração [seguinte].

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Chegarão, e anunciarão a justiça dele ao povo que nascer, porque ele [assim] fez.